За първи път Георгита Бояджиева-Николова (виолончело), Росен Идеалов (кларинет) и Марио Ангелов (пиано) се представиха като трио. Сред телефонен звън и делови шум в Националния дворец на... напоследък е трудно да си спомниш на какво, се състоя техният камерен концерт.
В програмата нямаше нито една премиера, но всяка от творбите прозвуча като че ли за първи път (в това отношение пролича едно от същностните и най-радващи качества на Георгита Николова). Във висша степен това се отнася до драматичната и виртуозна соната за соло чело от Васил Казанджиев. Темпераментът на изпълнителката, благородно подчинен на организиращата й мисъл, сътвори и оцвети цялото в тази алеаторна творба (известно е, че алеаториката е пробен камък за интелигентността на интерпретатора). Съчетанието с прецизния и, в случая, непогрешим Марио Ангелов доведе до вълнуващото изпълнение на "Елегия" от Лазар Николов. Благодарение на умението на Георгита Николова и Росен Идеалов да се "вслушват" в написаното на нотния лист "Багатели"-те за чело и кларинет от Константин Илиев живеят втори, нов и различен живот. Тримата изпълнители издържаха и напрежението от все по-отчуждаващите се помежду си инструменти в Триото на Драгомир Йосифов. А произведенията от Бетховен, обрамчващи програмата, показаха доста важни неща: че предпочитанието към съвременна музика не е поради неспособност за изпълнение на не-съвременна, а напротив. Че камерното музициране не е "дългогодишно свирене заедно", а преди всичко "мислене заедно".

Горица Найденова