Непознатата страна
на Дюркем


Емил Дюркем. Елементарни форми на религиозния живот. Системата от тотеми в Австралия.
Превели Мария Серафимова, Лилина Янакиева. Научен редактор и автор на предговора - Мария Серафимова. София - С. А.София, 1998


Най-сетне видяхме на български и "Елементарните форми на религиозния живот" на Емил Дюркем. Той не бе сред авторите, масово публикувани след 1989 г. Липсва му разяждащият чар на брадатите и мустакати "майстори на съмнението" - Маркс, Ницше и Фройд, чието влияние доминира в нашите четива през последното десетилетие.
Стилът на Дюркем е съвършено различен - далеч от бунта, деконструкциите и демистификациите, почтителен към всички институции. Например, макар да е убеден атеист, той категорично отказва да обяви религията за "лъжа", тъй като според него никоя утвърдена институция не може да почива на измама. Нищо чудно, че текстовете му често са приемани като пример за "назидателния дребнобуржоазен позитивизъм" (по израза на П. Низан) на един професор от началото на века, който си е поставил за цел да закрепва устоите на френската държава, да поучава, коригира и канализира мисълта на студенти, ученици и граждани. С две думи, автор в най-добрия случай скучен, ако не откровено дразнещ; автор, който няма шансове да стане любимец на една свободолюбива, прогресивна и разкрепостена хуманитаристика като българската.
Във френската социология мястото на Дюркем остава неизменно десетилетия наред: той е непоклатимият Баща Основател на тази дисциплина в съвременния й академичен вид; основният ориентир, спрямо който всяко ново направление определя своята позиция.
Всички френски социолози, антрополози и политолози, преведени през последните години, са изучавали наизуст основните тези на Дюркем поне по няколко пъти на всяка степен от тяхното образование, за приемни изпити, матури, агрегации, конкурси и защити. Сетне повечето от тях преминават през задължителния бунт срещу интелектуалния настойник, но неговото влияние продължава да се усеща. Много от колебанията или скритите дебати във френските социални науки придобиват допълнителна дълбочина, когато се знае, че зад изобилните и често декоративни цитати от Маркс, Фройд, Ницше и многобройните им превъплъщения, основният фон е зададен от Дюркем.
Например текстовете на гневните парижки интелектуалци от 60-те и 70-те години започват да звучат по друг начин, когато се знае, че те са били обучавани да приемат като аксиома тезата на автора на "Елементарните форми" за социалния произход на всичко, което превръща двукракото същество без пера в човек. Един от постулатите на това обучение гласи, че когато изчезнат социалните рамки, не остават тържествуващи индивиди, разкрили най-сетне свободната си, естествена човешка същност; според школата на Дюркем, когато изчезнат социалните рамки, не остава нищо, което да заслужава да се нарече човешко. След това вече става по-разбираем патосът на същите тези бунтовни автори, които успоредно с деконструирането на социални конвенции, норми и дисциплиниращи техники, отчаяно се стремят да открият под нови форми неуловимото "социално", вместо да формулират с ведър оптимизъм индивидуалистични теории и обещания. Заслужава си човек отново да прелисти наскоро преведените текстове на Мишел Фуко, Пол Вейн, Клод Леви-Строс и Пиер Бурдийо, след като е приключил с прочита на "Елементарните форми".
През последните десетилетия менторският образ на Дюркем като че ли взе да се пропуква. Бернар Лакроа представи Давид-Емил Дюркем като човек, измъчван от постоянни съмнения и страхове, обладан от образа на баща си, равина Мойсей Дюркем, преследван от многобройни обсесии и пристрастен към "меките" успокоителни. Раймон Будон пък разказва за един мрачен социолог, формирал се интелектуално след поражението във Френско-пруската война през 1871 г., Парижката комуна и рухването на тогавашното френско общество, учен на когото е по-скоро любопитно как човешките същества с техните противоречиви индивидуални импулси и желания са способни да съществуват заедно.
Българското издание на "Елементарните форми" като че ли се вписва в тази ревизионистка тенденция; в него виждаме един неуверен Дюркем, който постоянно си задава въпроси, чийто противоречиви хипотези се раждат мъчително, постоянно са подлагани на съмнение, а понякога са и оборени в едно изречение от самия автор, след като ги е доказвал в продължение на десетки страници. Това се дължи на някои особености на превода, особено в първите глави.
Една от причините са спецификите на френската граматика, която на места е следвана буквално в българския превод. Това личи особено ясно при употребата на запетаите, които често спазват нормите на френския правопис; същото би могло да се каже и за словореда. Текстът придобива сравнително ново звучене и заради честите въпроси, каквито не срещаме в оригинала; това важи най-вече за изреченията, въведени с предлог, след който според нормите на френската граматика инверсията не означава въпрос. Така назидателните фрази стават изпълнени със съмнение, колебание, противоречия; сухото встъпително изречение "освен това трябва да запитаме", с което Дюркем започва критиката срещу своя опонент, в българската версия звучи като насочен към самия себе си въпрос на един разяждан от съмнения автор. Спорна изглежда и формулировката на някои специализирани термини. Например на стр. 18 "consanguinite", букв. "кръвно родство", е преведено като родство "по баща".
Всичко това обаче са сравнително дребни детайли; в крайна сметка, макар и с цената на известно усилие, можем да проследим мисълта на Дюркем въпреки тях. Има обаче и доста по-смущаващи решения. За да избегнем споровете върху професионалната терминология, ще посочим само примери в рамките на първите 30 страници, за които ни се струва, че надхвърлят допустимата интерпретация на преводача дори да не ставаше дума за научен текст.
Що се отнася до лексиката, често е подбиран озадачаващ превод на понятия, които вече са навлезли и в българския език и не са особено специализирани. Например на стр. 17 и 18 "populaire" е превеждано като "популистки", което е все пак различно от сравнително разпространеното в днешния език "популярен" (масов, широко разпространен, общодостъпен); по същия начин не е необходимо "legitime" да се превежда точно като "законосъобразно" и така да се появяват озадачаващи фрази от рода на "законосъобразно е да се предположи" (стр.22, ред 18). Това не е тясно професионална терминология, а думи, които са известни на всеки четящ българин.
Впрочем, в превода срещнах и думи, които не ми бяха познати преди това. На стр. 28, в пасажа, където Дюркем излага своята хипотеза за произхода на категориите, четем: "Но ако те имат произхода, който ние им приписваме, техният висш следовник вече не може да бъде изненадан." . В оригинала е (p. 64)1: "Mais si elles ont l'origine que nous leur avons attribuеe, leur ascendant n'a plus rien qui surprenne." В случая може би по-коректен ще бъде преводът : "тяхното силно влияние (надмощие, доминиране) не би трябвало да ни изненадва." На следващата страница 29 към загадъчния "висш следовник" се присъединяват още по-тайнствените "слабоволеви Еволюционери". "(...) но нещо повече, тъй като обществото е също представено в нас, то ни се противопоставя в нас самите, слабоволевите еволюционери (...).". В оригинала става дума за (p. 64): "(...) mais de plus, comme la societe est aussi representee en nous, elle s'oppose, du dedans de nous-memes, a ces velleites revolutionnaires (...)". В случая ни се струва по-разумно въпросните "нас, слабоволеви Еволюционери" да бъдат заменени с "тези революционни желания"..
На места нашият избор би се спрял на дума, точно противоположна на харесаната от преводача. Например на стр. 31, бел. 2 четем: "Впрочем той е много по-недоразвит в по-висшите религии...". В оригинала е (р. 47): "D'ailleurs, il est beaucoup plus rudimentaire dans les religions inferieures...". "Inferieures" твърдо означава "по-нисши".
Трудно може да бъде обяснено и изпускането на изречения. Например на стр. 18. "Групата реализира по постоянен начин интелектуална и орална (в оригинала Морална) еднаквост, каквато намираме само в редки примери от по-напредналите общества. Движенията са стереотипизирани...". В оригинала между двете присъства още една фраза, "Tout est commun a tous".
За сметка на това тук-таме е добавено по нещо. Например на стр. 40 има едно "не" в повече. "Впрочем идеята за свръхестественото, такава каквато я разбираме, датира не от вчера" В оригинала четем (с. 76): "D'ailleurs, l'idee de surnaturel, telle que nous l'entendons, date d'hier", или буквално "датира от вчера". Затова пък на стр. 42 долу е изпуснато едно "не", което също ни се струва, че сериозно променя замисъла на автора.
На няколко места подобни промени се срещат на групи. Например на стр. 37. преводът гласи:
"Става дума не за въображаема опасност или за саможертва в името на празен методологически формализъм, а за нещо, с което ако не се беше съобразил, ученият, на когото науката за религията е много задължена, М. Фрейзър, не би знаел как да разпознае дълбоко религиозния характер на вярванията и ритуалите..."
В оригинала (сс. 71-72) четем:
"Ce qui montre bien que le danger n'a rien d'imaginaire et qu'il ne s'agit nullement de sacrifier a un vain formalisme methodologique, c'est que, pour n'avoir pas pris cette precaution, un savant, auquel la science comparee des religions doit pourtant beaucoup, M. Frazer, n'a pas su reconnaitre le caractere profondement religieux des croyances et des rites...".
Струва ни се, че по-коректен би бил преводът:
"... тъй като не взе това пред вид, един учен като г-н Фрейзър,, на когото науката за религията иначе е много задължена, не успя да разпознае дълбоко религиозния характер на вярванията и ритуалите..."2.
Подобно групиране виждаме и на стр. 27:
превод М. С. (стр. 27)
"Нашата хипотеза опровергава изцяло този принцип. Наистина познанията, които наричат емпирични, с които единствено теоретиците на емпиризма никога не са си служили, за да конструират разума..."
В оригинала (p. 61) четем:
"Notre hypothese maintient integralement ce principe. En effet, les connaissances quе l'on appelle empiriques, les seules dont les theoriciens de l'empirisme se soient jamais servis pour construire la raison..."
Така че бихме предпочели да преведем този пасаж като:
"Нашата хипотеза напълно поддържа този принцип. Наистина, така наречените емпирични познания, единствените с които открай време си служат теоретиците на емпиризма...." .
Все пак подобни пълни преобръщания на конструкциите са сравнително редки и се срещат само веднъж на 5-6 страници. По-често попадахме на пасажи, където ще признаем, че ни бе трудно да схванем както първоначалната идея на Дюркем, така и евентуалното виждане на преводача. Например на стр. 32, бел. 8 (става дума за тезата на Дюркем за социалната природа на категориите за пространство) срещаме следната конструкция, в която тъй и не успяхме да проникнем:
български превод:
"За да се обясни това съответствие, трябва да се отбележи, че всички индивиди поради тяхната органико-психична конституция са спонтанно обхванати по един и същи начин от различни части на пространството; което е още по-невероятно, че чрез самите тях различните му части са афективно безразлични..."
Оригиналът изглежда по-ясен (с. 55)
"Autrement, pour expliquer cet accord, il faudrait admettre que tous les individus, en vertu de leur constitution organico-psychique, sont spontanement affectes de la meme maniere par les differentes parties de l'espace: ce qui est d'autant plus invraisеmblable que par elles-memes, les differentes regions sont effectivement indifferentes..."
Вероятно би било по-подходящо преводът да гласи горе-долу следното:
"В противен случай, за да се обясни това единомислие, би трябвало да се допусне, че всички индивиди поради органико-психичната им конституция са спонтанно повлияни по един и същи начин от различните части на пространството; нещо напълно невероятно, още повече, че сами по себе си различните посоки в пространството са всъщност безлични."
Разбира се, в превода има дълги отрязъци, в които мисълта на Дюркем е напълно различима. Озадачаващите интерпретации, за които дадохме примери, се срещат средно по два пъти на страница и дори по-рядко.
В крайна сметка със съжаление съм принуден да призная, че Дюркем не стана по-достъпен за мен след публикуването на "Елементарните форми".

Илия Илиев

____________
1 Френският текст е цитиран по: Emile Durkheim, "Les formes elementaires de la vie religieuse. Le systeme totemique en Australie", Le Livre de poche, coll. Classiques de la philosophie, Paris 1991

2 Да отбележим мимоходом, че в първите глави "М." пред фамилно име се превежда отново като "М."; във френския текст това означава "Monsieur", "господин" и би трябвало да бъде предадено като "г-н", ако изобщо се превежда. Така често срещаме М. Фрейзър за Джеймс Джордж Фрейзър, редом с "М. Барт" и "М. Олденбург" (с.44), "М. Берген" (с.48) и др. Понякога въпросното "М." се съчетава с оригинална транскрипция на имена, придобили вече гражданственост на български под друга форма (например немският учен Bachofen, въвел понятието "матриархат", е по-известен на български като Баховен, докато в превода присъства като Башофен; отецът-основател на американската антропология Франц Боас - като "Бос" и пр.), след което ни остава само да приветстваме решението на редактора в следващите глави имената на авторите да бъдат изписани направо на латиница.

Емил Дюркем
"Елементарни форми на религиозния живот. Системата от тотеми в Австралия."
Превели Мария Серафимова, Лилина Янакиева
Научен редактор и автор на предговора - Мария Серафимова
"София - С. А."
София, 1998