Думи за Гриша Островски

При всяко честване на кръгла годишнина на изтъкната личност обикновено се започва с проследяване и оценка на изминатия от нея житейски и творчески път. Гриша Островски ни освобождава от тази общоприета "задължителност"! Необичайната му "юбилярност" се налага от категоричното му нежелание да обръща погледа си назад. Не познавам друг режисьор или педагог, който така съзнателно да избягва в практиката си примери из "преживяното". Той не обича да повтаря и веднъж вече поставяни от него пиеси. Рядко ще го видим в зрителната зала, дори на премиери на собствени спектакли. Защото Гриша Островски притежава редкия дар да усеща безпогрешно неповторимото във всеки нов ден, като същевременно поглежда с любопитство към следващия. Тази почти юношеска страст към непознатото му позволява да се сродява толкова леко със значително по-млади от него хора. Да си припомним само постигнатото съзвучие между възможно най-млад наш драматург - Яна Добрева, и доайена на българската режисура - Гриша Островски, в постановката "Смях на момиче", осъществена преди няколко години в театър "Сълза и смях"!
Няма състояние на покой около Гриша Островски. Той е пълен с енергия - мисловна и физическа. За всички, имали щастието да работят с него, той е в непрестанно движение - бодро притичва между салона и сцената, подтиква към действие с отривисти жестове и изразителна мимика. Но дори когато е принуден неподвижно и мълчаливо да следи хода на генерална репетиция или "показ" на студентите си, от очите му лъчи едва сдържаната енергия, която движи трескаво мисълта му, за да предложи по-късно ново неочаквано сценическо решение.
Един от основните енергийни източници на Гриша Островски е неговата всестранна култура. Репетирайки преди години в Народния театър за младежта "Менехмовци" от Плавт, бяхме изумени от лекотата и безпогрешността, с които Професорът посочваше на Юри Ступел имена на композитори и техни определени творби за бъдещата музикална партитура на спектакъла. Точните гримови маски, които изискваше за Шилеровия "Дон Карлос", сякаш оживяваха ликове от платна на живописци, живели преди столетия. Рядко се среща наш режисьор, който така всестранно да познава класическата и съвременна българска и световна литература.
"Театралът" Гриша Островски притежава още една необикновена способност - всяка творба на изобразителните изкуства, всяко музикално, поетично или белетристично произведение извикват у него сценически видения. Защото театърът е истинският му живот. Неговата голяма любов, на която той никога не изневери. Театърът-празник, в който се съчетават мъдра мисъл с игра, гротеска с поезия, шумно пиршество със самотно вглъбяване.
Мислил съм си, че познавам добре Гриша Островски. В настоящия момент откривам обаче, че извън работата му в театъра и Театралната академия за него не зная почти нищо. Той никога не е споменавал, а още по-малко - използвал, кървавите дири в душата си от холокоста, от концлагера, от участието в антифашистката борба. Както и в настоящето ни - колцина знаят за десетилетните обвинения към него в космополитизъм, в изневяра на социалистическия реализъм, в упадъчен естетизъм?!... Гордата глава на Гриша Островски не търпи трънени венци. Той предпочита да бъде просто човек, който живее пълноценно, а за него това означава да работи. Затова Гриша Островски е търсен, очакван и необходим. Ще постави първи нова българска пиеса (да си спомним "Когато розите танцуват" от Валери Петров!), ще ни срещне с непознат автор (Макс Фриш - "Бидерман", Дарио Фо - "Седмо - кради по-малко", Питър Шафър - "Еквус"), ще преоткрие забравена драма ("Таланти и поклонници" от Александър Островски)...
И днес Гриша Островски е пълен с идеи и планове. Бодър и енергичен, той е готов всеки миг да започне нова постановка, която, за кой ли път, ще ни изненада със свежестта на неочакваното и необичайното.
Честита 80-годишна младост, скъпи Гриша!

Петър Петров