Софийски музикални седмици

Втората от фестивалните музикални седмици беше може би най-наситената, с най-разнообразната програма, най-богатата по младежко изпълнителско участие, а също и най-френската по музика. "Младежкото" се свързва повече с мястото в един музикално-сценичен път, отколкото с критерия на възрастта. Имам предвид освен участниците в заключителния концерт на майсторските курсове на Гена Димитрова, но и камерния концерт на Деяна и Татяна Голочевац (участие като цяло на добро професионално равнище), както и концерта на 15-годишния пианист Василис Варваресос. В програмата имаше още два хорови концерта - на "Бодра смяна", посветен на Петър Ступел, и на Хора на софийските момчета. Имаше и три балетни спектакъла, единият от които ("Нестинарка") отново почете 90-годишнината на Марин Големинов. Към това се добавя копродукцията с Кипърското оперно общество на Моцартовия "Дон Жуан". Но централни и интересни се оказаха концертите с френска музика - единият, посветен на 90-годишнината на Оливие Месиан, вторият - авторски концерт на Марсел Ландовски с участието на флейтиста Патрик Галоа, и третият - концерт, посветен на Дебюси с изпълнители Георги Спасов и Светла Славчева. От всички тези концерти два могат да се отделят заради изпълнителска индивидуалност.
Василис Варваресос, очевидно много талантлив пианист, е с награди, които действително отразяват необичайното му сценично присъствие. Програмата му включваше част от задължителния клавирен репертоар - Бах, Бетховен, Лист, Равел. По темперамент стоеше по-близо до музиката на Лист - с взривната си експресивност, вътрешно нетърпение, избор на темпа, силни контрасти. Природните му дадености са безспорно много ярки - рано развит талант, пластичност, бързина и пр.
Може би е излишно да се предявяват претенции към друг тип интерпретация, след като за възрастта си той показва точно това, което е характерно за него - личен темперамент, експлозивност, виртуозност, лекота, малко ексцентричност. В неговия случай си припомням думите на Владигеров, отправени към един от учениците му: "Ти си като един див кон (точният цитат е "айгър"), комуто трябва непрекъснато да дърпам юздите". Вероятно и на проф. Милена Моллова, чийто ученик е Варваресос, й се налага това да прави.
Мисля, че яркият момент през седмицата беше Патрик Галоа, осъществил премиерата на Втория концерт за флейта и оркестър от Марсел Ландовски. Композиторът Ландовски и неговото присъствие на концерта бяха друга приятна изненада. Особено заради факта, че по неговата музика можеше да се "прочете" богатата френска традиция. Дори и не особено ярката творческа интерпретация на тази традиция носеше знака на силната школа, на професионалното писмо, на изискания слог, на музиката, стояща далеч от неумелото и елементарното. Независимо от това, че не отхвърля конвенционалното, традиционното, че не е лишена от "подочуване" на ярките френски стилове.
Перфектен, освен това и ефектен, с изисканост, считана за типично национална, елегантно и ненатрапчиво, но завладяващо, изпълнението на Патрик Галоа показа свой изпълнителски стил. Освен с концерта на Ландовски в бисовете, които изпълни (минавайки през импресионизма към барока), той се представи от няколко страни. Негов патент беше освободеното, но без произволност във време и пространство свирене, впечатлението за въздушност, виталност, за музика, неприземена и нерационална, за лек и въздушен звук.

Милена Божикова