Иван Ненов - историята на пътя*

През последните години от своя живот Иван Ненов посрещаше рождените си дни с изложба. Днес, когато вече посмъртно отбелязваме рождената му дата (17 май), тя неочаквано съвпадна с появата на първата монография за него. Написана от изкуствоведката Татяна Димитрова и публикувана от издателство "Български художник", книгата е събитие в обогатяването на изкуствоведската книжнина върху новото българско изкуство. През последните години въпреки няколко съществени монографии този вид изследвания са твърде недостатъчни, а търсенето на издател и публикуването им е бавен и мъчителен процес. Те наистина имат сравнително малобройни читатели, но създават културната ни легитимация днес и тяхната финансова подкрепа е въпрос на културни приоритети.
Монографията за Иван ненов от Татяна Димитрова има значителна роля в остойностяването на цялостното творчество на една от най-интересните фигури в българското изкуство на ХХ век. Съдържанието се разгръща в пет глави, които проследяват хронологически творчеството на художника и житейските обстоятелства, свързани с него; архивно приложение; библиография на публикации за и от Иван Ненов и хронология на живота и творчеството му. Илюстрациите - 151 на брой - са черно-бели и хармонично партнират на текста, следвайки съдържанието и ритъма му, заслуга за което има и художникът-оформител на книгата Буян Филчев.
Една от най-съществените черти в подхода на авторката е разглеждането на творчеството на Иван Ненов, както и на заеманите от него позиции по различни актуални въпроси на изкуството, в контекста на художествената среда и конкретния период от време. Покрай фигурата на Иван Ненов, чийто глас често се появява в текста на монографията, оживяват художници, критици, писатели, художествена периодика, културни и политически събития. За тази наситеност на разказа голямо значение има живото общуване, разговорите на Татяна Димитрова с художника, чиито първи резултат бе публикуваното през 1987 година интервю с Иван Ненов в списание "Изкуство".
Всички факти и събития, свързани с творческия път на Иван Ненов, са уточнени и обогатени документално. Тази фактологична и документална плътност е една от най-силните страни на книгата на Татяна Димитрова. Привличат и задържат вниманието множеството архивни снимки, факсимилета на писма и документи, страници от периодиката, отразяващи художествените събития. Особен интерес представлява публикуваният материал върху пребиваванията на Иван Ненов в Италия, художествената му активност и установените там артистични контакти. Целият този архивен материал е старателно издирен и грижливо подбран с оглед на авторовите тези. Подробните бележки свидетелстват за много добро познаване на периодиката на времето. С всичко това, както и със задълбочените коментари на художествени явления и процеси, монографията амбициозно предлага един авторски възглед върху българското изкуство между 20-те и 70-те години.
Можем да бъдем доволни, че още една от написаните книги върху новото българско изкуство намери свой път до читателите и да поздравим нейната авторка и реализатори. За съжаление Иван Ненов не можа да види първата монография за творчеството си. Да се надяваме, че забързаният ход на времето ще ускори и реакциите ни спрямо влизащите в историята личности и събития.

Ирина Генова
_____________
*
Татяна Димитрова. Иван Ненов. Изд. Български художник. София. 1998. Изданието е осъществено със съдействието на Центъра за изкуства "Сорос", София.