Ян Бибиян '98

Международният куклен фестивал за най-малките "Ян Бибиян" събра от 19 до 23 май т. г. в Силистра спектакли от страната и чужбина: Русия, Гърция, Молдова и Югославия. Фестивал без предварителна селекция, на който всеки поканен би могъл да отиде, ако прецени, че представлението му заслужава да се види от силистренските деца и от колегите. Най-много бяха адаптираните приказки по Андерсен и Шарл Перо. Имаше и по-вълшебни: "Спящата красавица" на Нов куклен театър "Пух" - Благоевград, с малките кукли с бледи лица, с феите и замъка беше приказно изящна. Други вълшебства показа "Пепеляшка" на Разградския театър - огромно е удоволствието на драматичните актьори да играят и за най-малките. С помощта на режисьора Лео Капон се е получила забавна игра между "малкото" добро и "голямото" зло - игра на актьори с кукли и без кукли, е, накрая всичко идва по местата си: доброто порасна. Приятна, макар и малко удължена, беше приказката за грозното патенце на Русенския куклен театър, а в разказа се включваха и децата. Красиви бяха яркоцветните кукли в "Снежната царица" на Силистренския театър, но, кой знае защо, на записа освен музиката на Вивалди се чуваше само един глас - на Герда, и историята остана малко неясна. Като че общото увлечение по песнички невинаги се получава - текстът на много ритмични и мелодични песни на запис се разбира трудно и децата могат само да пляскат, не и да припяват на актьорите.
"Пчеличката, която спаси светлината", представена от Общински куклен театър "Гугуца" от Кишинев, спечели наградата на детското жури. Тук имаше весели и разнообразни кукли: и грозноватия Йоника, и шарените весели змейове с подвижни тела от ярък плат. Държавният куклен театър от Чебоксари показа динамичното си представление за вълка и козлетата - с песнички, гимнастика, с вълк повече актьор, отколкото кукла - за това изпълнение Виктор Шевцов получи награда за мъжка роля. И "Котаракът в чизми" на КТ "Патиланчо" от Шумен, и "Скъпоценният камък" на Габровския куклен театър бяха забавни, децата им се радваха, смееха се на жабата и се плашеха от човекоядеца. Най-интересно и различно от другите като че беше "Джуджето Дългоноско" на театър "Огниво" от Москва. Всичко в него е детайлно изработено - от напевния глас на разказвача и загадъчните бели скулптурни кукли, движещи се в отблясъците на малките фенери. Мелодичният и нежен глас на омагьосаната гъска сякаш принадлежеше на свръхестествено същество. Представлението навява и огромна любов към магичното, тайнственото, приказното, характерна за немските романтици, и иронията им към света: в огромните, гротескни разглобяеми бюстове на херцога и княза, в самото представяне на живота и като сън. Спектакълът получи награда за режисурата на Юрий Фридман и Голямата награда на фестивала. Останалите наградени са: Теодора Гълъбова - за цялостен принос за развитието на кукленото изкуство в Силистра, Стефка Кювлиева - за сценографията на "Косе Босе" - спектакъл на Търговищкия КТ, който за съжаление не успях да видя, и за "Спящата красавица", София Фидзополу от КТ "Тиритомба" от гр. Лариса, Гърция - за женска роля. Румен Ангелов за музикално оформление на "Тиха нощ - свята нощ" на Силистренския театър, Ива Хаджиева за сценография на същия спектакъл, Анна Младенова за дебют в ролята на Пинокио в представлението на Силистренския театър (което се надявам да видя следващия път), Денка Чапкънова за моноспектакъла "Приключенията на Лукчо" на Силистренския театър.

Мая Спасова