Медиите под контрол,
но не по Ноам Чомски

В минимума се отразява максимумът. Тази сентенция е изключително правдоподобна, особено когато направим аналогия между ситуацията с електронните медии и тази в държавата. "Над 80% от българите искат повече държава" - заяви Иван Костов още преди да встъпи във функцията на министър-председател. Днес вече в качеството си на такъв (или може би медийните му експерти) реши, че колкото по-зависими са от държавата електронните медии, толкова по-удовлетворено ще бъде може би обществото. И... след мъчителен напън сътвориха се закони за радиото и телевизията и за далекосъобщенията (особено втория), които гарантират всичко друго, но не и свобода на словото, плурализъм, свободни и независими медии и реална конкурентна медийна среда. Странен е фактът, че господата, подготвили закона за далекосъобщенията, не са се съобразили с Конституцията, с решенията на Конституционния съд за гаранциите на свободата на словото, с директивата на Съвета на Европейския съюз ("Телевизия без граници"), решенията на Съвета на Европейския съюз ("Медиа II - квалификация"), Европейската конвенция за трансгранична телевизия и с четвъртата и петата конференция на европейските министри по въпросите на политиката в областта на масмедиите.
Ако цялата тази нормативна база беше съобразена с гореизброените документи, ситуацията към днешна дата нямаше според депозираните в Народното събрание проектозакони за радиото и телевизията и за далекосъобщенията, да се разширяват правомощията на НСРТ, но самият Съвет да се запази във вида, в който съществува досега. Правомощията му се разширяват не само по отношение на националните медии, а и по отношение на програмната част на тези, които кандидатстват за оператори и по даване на становище в областта на политиката на електронните медии. Действията му завършват със становище... по изготвянето на проекта лицензионен акт. Оттук нататък всичко минава към Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД). И към закона за далекосъобщенията. ДКД обаче няма качествата на независим регулаторен орган, тя е комисия, избрана от Министерския съвет и членовете й се назначават от премиера. В закона няма специални изисквания по отношение на членовете на тази комисия. Тя работи като един типичен държавен орган и е на подчинение на изпълнителната власт. Така конструирана, ДКД не само не е, а и не би могла да бъде обществен орган. Според Закона за радио и телевизия обаче това е независим специален орган, който не е категоризиран като обществен, но се казва, че той представлява обществеността. За съжаление това не е единственото разминаване и липса на какъвто и да било синхрон между двата законопроекта, а на двата общо пък с европейските норми.
Законопроектите за радио и телевизия и за далекосъобщенията регулират един и същ процес, но не могат и не трябва да се изравняват далекосъобщенията с радио-телевизионната дейност. В подготвените за обсъждане в Народното събрание проекти чисто механично разпространението на програмите е отделено от създаването им и е предоставено на далекосъобщенията. Всеизвестно е, че електронните медии, освен че създават информация, я и разпространяват. Продуктът им не е едно обикновено далекосъобщение, той има по-други характеристики и измерения, формира мнения. Това е творчески акт и не може да поставяме специални норми над него. Ето защо процесът на лицензирането на радио-телевизионни оператори трябва да е единен; не може да се отделят създаващият от разпространяващия момент. Със сегашните законопроекти взаимовръзката и балансът са нарушени към едно силно административно начало, към засилване на участието на изпълнителната власт в процеса на издаване на решения за упражняване на радио- и телевизионна дейност и създаването на радио- и телевизионни оператори.
Според статута, който медийните съвети имат в другите европейски страни, те отразяват интересите на обществото и контролират спазването на закона от страна на радио-телевизионните оператори. Отдават лицензи и поемат отговорността по тяхното упражняване от страна на получателя и контрол над нейното изпълнение. Нашият НСРТ не само няма тези правомощия, но и неговите членове нямат компетенцията за този вид дейност - неща, задължителни според европейските норми.
Друг много съществен момент е, че концесионирането остава. И двата законопроекта като че ли са разработени така, че да се подчинят на логиката на Закона за концесиите, вместо той като процедурен закон да служи на тях. (Преди 2 години правителството на Виденов постави радиочестотния спектър в Закона за концесиите, за да може да се каже, че държавата е суверен при разпределянето на честотите и решаващият глас има изпълнителната власт.) Европейските експерти, които бяха у нас и консултираха сега действащия закон, бяха категорични - концесионирането е една несъвместима с радио- и телевизионната дейност в Европа практика. Те препоръчаха да бъде отменен Законът за концесиите в частта му за отдаване на честоти в областта на радиочестотния спектър.
И така, на какво ще бъде подложен кандидатът или кандидатите, докато получат статут на радио-телевизионни оператори? Най-напред ще се разгърне процедурата по концесионния договор с активното участие на Министерския съвет и Държавната комисия по далекосъобщенията, след това ще се отиде за лицензия в органа, който отговаря за програмната част - НСРТ, по инициатива на ДКД, след това всичко това ще се върне отново в ДКД, която трябва да издаде крайния акт, независимо че преди това е потвърдено това, което е изготвено като проект.
Тези и още много други проблеми, засягащи проектозаконите за радио и телевизия и за далекосъобщенията, и пълното им разминаване с посочените по-горе европейски нормативни актове, поставиха представителите на групата за европейско медийно законодателство много преди да е започнало обсъждането им в Народното събрание. Ако законодателният орган не се съобрази с тях, рискуваме да станем не само прецедент в областта на медийното законодателство в Европа, но и членството ни в Европейския съюз да се отдалечи все повече във времето, защото свободата на словото и разпространяването на информация не е привилегия на журналистическата професия, а гаранция за демокрацията и правовата държава.

Диана Димитрова