След като стигнахме дотам да празнуваме деня на св. Патрик (национален празник в Ирландия) с шумен купон в центъра на София, значи марката "ирландско" наистина е суперхит надлъж и шир. Хит, който е на път да се превърне в досада с безбройните филми за "ИРА" и музиканти с революция в очите. Това, разбира се, е за сметка на самите ирландци. А междувременно техният най-известен кино и ТВ композитор Ронан Хардиман е написал музиката към спектакал на балетния майстор Майкъл Флейтли.
Записан в Книгата на Гинес като най-бързия степ танцьор в света, Флейтли се прочу преди няколко години покрай многонационалното шоу "Ривърденс". Сега рекордьорът от Чикаго стои (този път като главен изпълнител и хореограф) в основата на нов проект, наречен с величественото име "Господарят на танца" ("Lord Of The Dance"). В него той, изглежда, е задоволил най-после манията си да гони съвършенство на танцувалната площадка. Поне така си мисля с надеждата, че трупата му скоро няма да погине от изтощение, независимо от свежите хонорари.
"Вирджиния Рекърдс" продава на касети музиката към балета. А тя представлява смесица от ирландски фолк в съвременен аранжимент, електроника и блудкав поп. Гали ухото. Но го прави с изкуствено пластмасово перце. Когато видя обложката на касетата, художникът Хубен Черкелов изрече пред мен думата "буржоазно". Не разбрах какво казва, но ако е мисил същото като мен, жалко за Ронан Хардиман и великите усилия. Защото е неприятно за здравия разум, когато някой хвърля луди пари в неща, дето хич няма да оставят следа подир себе си.
"Господарят на танца" е поредната лъскава безсмислица, от която историята няма нужда; от която няма да заболи, ако чуете, но и не бива да съжалявате, ако пропуснете (recommended!).

Момчил Тицин