В галерия XXL е представена изложбата "Coup d'etat. Нови радикални практики 2", чиито куратор е Свилен Стефанов. Общата тема - държавен преврат, обединява художниците Аделина Попнеделева, Георги Ружев, Иван Кюранов, Георги Тушев, Иван Николов, Мартин Младенов, Петър Райчев, Симеон Николов, Хубен Черкелов и Limbourg Brothers. За разлика от първото издание сега произведенията са изцяло под формата на цветни диапозитиви. Прожекцията е съпроводена от песента за Лили Марлен, повтаряща се в различни варианти и изпълнения.
Работата на Георги Тушев - "Sado-Mice Party" или "Свободни експресии", е доста фрапираща на пръв поглед: заснети са телата на мъртви миши ембриони, върху които са извършени манипулации като пробождане, разкъсване и т.н. Според автора нещо ужасяващо като акт може да бъде красиво като визия. Търсено е единствено визуалното въздействие. И още: човек, извършил неоправдана жестокост, достига до падение и се променя.
"Nude" на Хубен Черкелов се явява като пилотен клип за предстоящата му изложба "Ембриони върху платна". Авторът третира една съвсем класическа тема по съвършено некласичен начин: чрез диапроектор той наслагва един върху друг образите на мъж и жена и сваля рисунка на силуетите. Като "изобразителен материал" е използвано нероденото им дете (т.е. плацента).
Георги Ружев се представя със серия колажи, в които се наслагват елементи от индианското изкуство и стари фотографии. Търсен е може би синтез (или сблъсък) на коренно различни по смисъл изображения - порцеланова детска фигура (в стил рококо), снимки на японски войници, детска илюстрация и индиански фолклор.
Участието на Limbourg Brothers е един от свежите моменти в изложбата. Заставайки зад артистичен псевдоним, авторите вероятно искат да останат в позицията на ъндърграунд. Те също работят на основата на стари фотографии, като ги дигитализират. Една от работите представя две мъжки изображения и съдържа въпроса "What should be done?" (какво да се прави?), който може да се свърже с изчерпването на постмодернизма и търсенето на нови авангардни жестове. В снимките от стачки и демонстрации оригиналните лозунги са заменени с: "Българите са турци", "Сорос не се ебава, а се уважава", "Сашка Васева е пророчица" и други. Интересни са работите "Надуване на постмодернист", "Предаване на политическа коректност", "Край с постмодернизма".
Единствената дама сред участниците - Аделина Попнеделева, се представя в характерната си рекламна стилистика с "Marlboro Coup". Мартин Младенов и Петър Райчев показват анимация - "Signor Coup d'Etat" Part 1 и Part 2. Развиват сюжет от живота на един художник във вид на комикс без текст. Може би най-тясно свързана с темата на изложбата е работата на Иван Кюранов: фотография на кукла, пробождана от войници. По типа на обектите тя напомня предишната му изява "Киндер секс сърпрайз". Иван и Симеон Николови третират темата многозначително и с известна ирония, използвайки изображения от моргата и хартиени корони.
Изложбата оставя впечатлението, че авторите и творбите им могат да бъдат групирани в зависимост от нагласата им, но всеки от тях използва индивидуална стратегия. Натрапва се стремежът за тотална дехуманизация на изкуството - визирам работите на Георги Тушев и Хубен Черкелов. Може би сме свидетели на декаданс. А може би наистина отвратителното, показано достатъчно красноречиво, всъщност е красиво.

Сузана Николова