Публичната интимност

Излишно е да се каже, че тази книга ще намери много читатели. И тя, и следващите, които са се задали след нея: "Интимният живот на холивудските идоли", на американските президенти, на английските крале и кралици, даже на римските папи. Ще бъде логично, ако поредицата кулминира в книга за интимния свят на Господ-Бог. Логично, но невъзможно. Защото тогава ще изгуби едно от най-съблазнителните си качества. За да разберем кое е то, трябва да започнем със стария въпрос - защо четат хората подобни книги?
Първият отговор е известен - за да удовлетворят своя (духовен) воайоризъм. Да надзъртат, да се ужасят, да се възмутят - да се почувстват едновременно задоволени в нежеланите си желания и пречистени чрез своя морален ужас. Текстът е пространство на "интелигентните" страсти. Ако прочетеш тази книга, няма нужда да ходиш на peep-show. И обратно.
Вторият отговор е скрит в нейния псевдодокументален характер. Фактите са изречени така, сякаш авторът е стоял скрит под леглото или зад нощното гърне на големите диктатори. Ясно е, че за да напишеш подобно съчинение, трябва да преобърнеш купища документи, спомени и биографии. Щедро е прескочен обаче моментът на съмнението, на хипотезата, на личното интерпретативно пристрастие. Всичко това повдига много по-големия въпрос защо модерният човек така стръвно чете текстове с документален характер? Изглежда, че именно "документът" е сподобен да компенсира все по-липсващото му чувство за автентичност. Без да познава бодрийаровските проблеми на хипермедийната симулативност, масовият човек изпитва чувство на празнота откъм истини и опори, липсва му даже вярата, че "наистина" съществува. Страстта по документалното четиво е страст по автентичното, страст по себе си.
Комбинацията на двата отговора поражда трети: явлението симулативен историцизъм или усещането, че знаеш Историята - откъм кухнята или будоара на нейното случване, в най-ниските пластове на възможната мотивираност. Това създава впечатление за ориентация, илюзия на блажена увереност в социалния хаос, реално неподвластен на твоето лично участие. Усещането, че Знаеш, донякъде е способно да компенсира усещането, че Можеш. Излиза, че въпреки постмодерния бунт картезианското cogito продължава да бъде мощна субектност в западния цивилизационен модел.
Знанието в областта на сексуалните тайни допълнително изостря илюзията за автентичност. В секса не може да има лъжа - така гласи един от най-разпространените митове в нашия свят. Там диктаторът е без своя жезъл, кралицата - без корона, холивудският идол - без скъпата модна дреха. Там животът е. Истински или такъв, какъвто започва от самото начало - оголен от дрехи и титли, от атрибути на властта и манипулативната употребимост. Да надзърнеш в тъмния лабиринт на чуждосвоята сексуалност, да докоснеш началото на човешкото, да отхапеш от сладко-ужасния плод на незнанието - така, както си седнал в креслото пред телевизора... И утре пак ще се буташ в трамвая, ще броиш дни до заплатата и ще псуваш: мутрите, правителството или Световния заговор, няма значение...

Милена Кирова

__________
Найджъл Которн. Интимният живот на големите диктатори. Превела от английски Савина Манолова. ИК Колибри. С. 1998