Нощем в градината на доброто и злото

В мига, в който Клинт Истууд вкара героите си в съдебната зала, ми идваше да откъртя дръжката на стола и да я захапя от яд. До този момент филмът му "Нощем в градината на доброто и злото" вървеше доста протяжно и скучно, но поне не беше хлътнал в тежко клише. Когато обаче текна най-отегчителният асортимент от склада с щампи на щатското кино - адвокатската пледоария, - ми стана ясно, че работата е изгубена. И щях да си тръгна, ако филмът не бе на Истууд. Просто това име задължава да останеш до край, независимо колко е голяма издънката. Защото самият Истууд е един велик филм, който не може да се пренебрегне заради някой и друг лош епизод.
"Нощем в градината..." е по роман на Джон Берент. Романът пък е по действителен случай от 1981 година. Млад писател от Севера (Джон Кюсак) попада в градче от консервативния Юг, за да отрази светско парти на най-видния местен хайлайфаджия (Кевин Спейси). Нещата обаче се обръщат с главата надолу - вместо лъскав репортаж актуална става черната хроника, защото богаташът извършва убийство.
Като автор с вкус Истууд гледа да проникне зад външните ефекти на криминалната интрига и да изведе напред атмосферата на Юга, забавеният пулс на делника и празника там, психологията на героите. Видно е, че стремежът му е филмът да постигне емоционалното въздействие на неговия любим джаз, който се е родил тъкмо в южняшките територии на Америка. И страстно-тъжно да се понесе във въздуха ирационалната мелодия на живота и смъртта, черната магия и белите души, лъжата и истината, благословията и проклятието, престъплението и възмездието. Само че това философско звучене не се получава. Измества го тромав разказ, натоварен на всичкото отгоре с един показен и инфантилен мистицизъм.
Клинт е само режисьор в този филм. Актьорската чест на фамилията Истууд е защитена от дъщеря му Алисън. Тя се появява рядко на екрана, но се представя добре. Героинята й излъчва чар и спотаен копнеж. Джон Кюсак обаче е откровено повърхностен, а понякога направо бутафорен. Ако говорим за силно актьорско постижение - то е на Кевин Спейси. В неговия образ има хъс, лутаница, нежност, перфидност, има го "джаза", но той е самотен инструмент в нестройния оркестър. Затова "Нощем в градината..." няма светлина. Няма и дълбока, пронизваща сърцето музика.

Борислав Колев