Парабола

Идеята и хореографията са на Маргарита Градечлиева, композитор Асен Аврамов, сценографията и костюмите са на Мария Диманова, репетитор е Румяна Маркова.
"Седнало е Джоре", "Мър що сме се разиграли", "Малки моми лазерици", "Мехметьо", "Цонината майка" и "Ерген даде", изпълнени от вокалния ансамбъл "Мистерия на българските гласове" с ръководител Дора Христова и вплетени в музиката на Асен Аврамов, получават едно съвършено ново звучене. А реализирани в хореографията на Маргарита Градечлиева и претворени от балет "Арабеск", се превръщат в нещо близко и непознато досега. И странно. Уж е фолклор, пък не е. Уж е наше, родно, пък ни представя в неподозирани измерения привидно известното ни.
"Парабола" е замислена като средство за съхранение на българския бит и душевност, без необходимостта от сценичното пресъздаване на конкретни български фолклорни обичаи. Защото фолклорът е като семенце, което дава различни плодове у всеки от нас. Спектакълът се осъществява съвместно с "Мистерията на българските гласове", като певиците са и действащи лица в постановката - те са като коментатори и водещи на действието, антични като гръцки хор и непресекващи като фолклорен извор. "Парабола" ни показва трансформацията на фолклора от неговата първозданост до неговото митологизиране и превръщането му в енигма на човешкия дух.
Реклама на "Мистерията на българските гласове", изричана на италиански език, призовава публиката в салона, докато облечени в дънки танцьори се срещат и разминават по сцената - един съвременен свят на надпревара, където и изкуството е бизнес. А после започва същността. От дълбочината се заражда духът и изпълнителите (наречени "гласни"), лишени от своята жанрова определеност, пренасят душевността на земята. Те формират физическата обвивка на човечеството ("групата на безмълвните") и заедно с Пришълците от миналото ("Мистерията на българските гласове") създават нашата трансформирана и обогатена от съвременността система и фолклор. "Едва ли песните, които се реят в слуха ни, са полетели от миналото така, както ги чуваме днес. Навярно ги променяме така, както и те променят нас, за да ни понесат към легендите на Бъдното" - формулира идеята си Маргарита Градечлиева.
Маските, рисувани на ръка, и костюмите, наподобяващи античен фриз на Мария Диманова, в голяма степен провокират и новаторството на пластиката.
Музиката на Асен Аврамов, вплела известни български песни, постига свое самостойно и съвременно звучене.
Хореографията на Маргарита Градечлиева изминава етапа от многогодишните търсения на синтез между елементи от танцовия фолклор и съвременни движенчески техники. В "Парабола" пластиката е изчистена от каквито и да било фолклорни заемки. "Фолклорен" остава духът на спектакъла, а не танцът или пък костюмът и това е ново виждане в националната ни хореография.
Изпълнителите от балет "Арабеск" с всяка следваща постановка ни се показват в неочаквана за нас светлина и това е едно от предвкусваните удоволствия за публиката.

Анелия Д. Янева