От тази година София е регионален център за Балканите на университетските театри. В края на април т. г. се състоя първата част на този първи за България фестивал от подобен тип, а втората част беше в Бургас.
Информация за Първия международен фестивал на Университетските театри в България можеше да се получи от много красив афиш с репродукции на театрални маски, рисувани от Салвадор Дали, Пол Маккартни, Стингс, Ани Ленъкс. В Студентския дом можеше да се видят няколко представления на Театърw-студия "Студентина" (България), на театрите към университетите в Лиеж (Белгия) и Анкара (Турция). От организаторите на фестивала се разбра, че имат желанието за събитието да не се говори като за фестивал на театрални спектакли. Това изглеждаше малко подозрително, но като се има предвид, че става въпрос за обмен на култура в особен диапазон, би следвало да се приеме тяхното желание акцентът да падне върху университетското, т. е. аматьорско, но не самодейно занимание с театър. Театър "Студентина" предлага за своите изпълнители едногодишно обучение, включващо етюдна работа, песен и танц, занимания с вокални педагози, хореографи и театрални режисьори. Аз успях да видя откъс от репетиция върху ескизи по Шекспир, копродукция на Театър "Студентина" и творческо сдружение "Кръгът Рош". И става въпрос за разработени бази - тяло и глас, които правят опит за улавяне и представяне на своя чувствителност по отношение на Шекспир. Малко преди това вече бях видяла "Параферналия" на лиежката трупа. Парафернал значи имущества, които са в лично владение на съпругата. Ужасният живот, такъв, какъвто го виждат четирите момичета и едно момче, беше представен от диалози между две приятелки, които живеят заедно, от диалози между майка и дъщеря, мъж и жена, мъж и любовница. Лиеж е седалище на Световната асоциация на студентските университетски театри и нейният председател проф. Жером Жерме присъства на фестивала в България.
Той направи опит да изведе концепция за аматьорския театър. Съчетаване на показна изява и образователен характер, каза той и наблегна на показа, но след това добави, че аматьорският театър като всеки театър привлича със светлината на прожектора, но от него можеш да си отидеш, ако се почувстваш несигурен, уплашен или вече безразличен. Разработване на тяло, глас, работа в група, представления с публика, турнета, участия в един от 25-те университетски фестивала в Европа - с това живеят тези театри. Последният спектакъл, който видях, беше "Странна двойка" - феминистка тема, разгледана от 6 момичета и 2 момчета от Анкара. Опитах се да наложа тезата на проф. Жерме към това, което става по сцената. Успях. Което говори, че между професионален и самодеен театър, университетският, аматьорският прави опит за своя знакова система, която го прави разпознаваем, консумативен, недразнещ.

Марина Калайджиева