Неизбежният

През 1962 г. Константин Павлов предава в издателство "Български писател" ръкописа на своята втора поетическа книга. Неговото заглавие е "Спомен за страха". Папката съдържа двадесет и две стихотворения и малки поеми, писани след 1958 г. Над тридесет години готовата сбирка лежи в архивите на издателството. Към автора й няма изпратено писмо, обяснение, няма приложена рецензия или явен отказ за публикация. Мълчанието около "Спомен за страха" е мнимо - в неправилния според държавата ръкопис надзъртат бдителни длъжности, раболепието на цензурата черпи от него съмнителните си мотиви да нарочи Константин Павлов за извратен антиобществен писател. Неотпечатаната книга е заключена в нечий шкаф, за да не смущава пряко издателското безсрамие.
Днес "Спомен за страха" можеше да бъде само в паметта на своя автор като пореден повод за горчивина. Тази книга нямаше да стане важно събитие за всички нас, ако напълно случайно поетът Иван Цанев не бе открил ръкописа на сбирката сред купища прашна хартия в живия труп на издателството. Редом с вехти и плитки книжа, "Спомен за страха" е бил изхвърлен за изгаряне.
Такава е участта на тази стихосбирка. Връщането в миналото на ръкописа препраща не само в позора, но и тегли пряко към поразителните творби на Константин Павлов и тяхната предопределена неизтребимост. Подобна съдба е писана само на най-нужните за съществуването ни книги.
В току-що отпечатания от издателство "ЕА" том се намират едва дванадесет стихотворения. Останалите десет поетът е възстановявал по памет и е пускал в по-късните свои книги. Изданието е знаменателно, защото представлява фотокопие на откритата от Иван Цанев папка и върху нейните страници можем да разчетем всички следи, оставени от редактора през далечната 1962 г.
Ако Константин Павлов си спомня своя страх, то редакцията на текста очевидно се е препитавала от своите фобии. Редактор(ка?) е пътувал(а) към себе си - с ужас и недоумение, както личи от направените около машинописния вариант бележки. Има един забележителен момент - там, където Константин Павлов е поставял обикновени точки в края на изреченията, властната редакторска ръка ги е преправяла да пририпват в патетични удивителни, за да бъдат съзвучни с политическото време. И още една вулгарна подмяна: в едно стихотворение думата "атеистите" е сменена с "фарисеите"...
Както пише в уводния си текст Иван Андонов: "и нито една дума, освен едно малко "не" до една малка "чавка" на едно малко листче, прикрепено с кламер към първа страница". Остава да важи питането искрено ли е било убеждението на редактора, че часът на словото идва, когато съвсем не очакваш?
Към книгата е прибавена и част от стенограмата на заседанието на редакторския съвет на "Български писател" от края на август 1963 г. с участници Петър Пондев, Блага Димитрова, Валери Петров, Ивайло Петров и Камен Калчев. Има още и малка бележка на самия Константин Павлов, в която той изразява отвращението си от укриването на архива на издателството.
"Спомен за страха" е великолепно решено издание, зад чиито черни корици грубият кафеникав картон на страниците напомня за низвергнатата от "Български писател" книга. Сбирката е илюстрирана с много такт от разчленените човешки тела на Светлин Русев. Негово е и художественото оформление на книгата. Разкошната направа на тома не потъмнява усещането, че "Спомен за страха" е свята в аскетизма си книга.
Трудната история на втората стихосбирка на Константин Павлов не бива да измести внушенията на самите му поетически творби. В тях личи узряването на онази колосална енергия, която днес го представя като най-безкомпромисното лице на българската поезия. Накратко: от "Спомен за страха" избиват сълзи, от него ни втриса. Тази книга е страшна, защото е дело на гений.

Марин Бодаков

_______________

Константин Павлов. Спомен за страха
. Издателство "ЕА". Плевен. 1963-1998