Майстори на декоративното изкуство

Сграда като тази на Музея за чуждестранно изкуство "Св. св. Кирил и Методий" си представяме само като храм на древното изкуство - дебелите стени трябва да устояват на взривовете енергии на творбите от цял свят и от памтивека. Но, както нам е известно, в изкуството правила няма и съчетанието музейно - актуално, изящно - декоративно се оказват възможни. Мащабните пространства на втория етаж за гостуващи изложби, облени от светлината на оберлихта, поемат жанровото и форматно разнообразие (една от текстилните пластики е с височина 15 м) на сборната колекция "34 автори на българското декоративно изкуство'98".
Колекцията не е кураторска. Възниква спонтанно в резултат от спонсорството на каталога, по повод на който авторите решават да представят творбите си пред публика.
Въпреки декларираната неангажираност при подбора на авторите мотивът на текстилката Жанет Левордашка, осигурила спонсорството, е авторите да са намерили признание по света и да са активни в момента. Презумпцията за популярност ни помага веднага да разпознаем повечето от участниците.
В дърворезбата се срещаме с един от майсторите на дълбоката фигурална резба със съвременно излъчване Антон Дончев, с Ангел Стефанов - вариращ от образното до абстрактното, и с несвързаната с наследството стилистика на Йова Бончева, Роберт Цанев, Петър Бонев.
Текстилът е представен също така полюсно - от плоския, класически килим с поетично-емоционална разработка на колоритните композиции при Георги Баев-Елохим и Петко Петков, през живописното богатство в паната на Жанет Левордашка, до асоциативно-пластическото внушение на Маруся Калимерова и отново Левордашка, Елисавета Иконописова, Евелина Пирева, Цвета Маринова, Наталия Стойкова. А Таня Калимерова се представя за първи път пред българска публика с текстилните си миниатюри (този жанр има свое изложение в Испания).
Керамиката съъщо клони към полюси - от връзката с традиционното в гротеските на Грета Григорова, през "бъбривите" съдове с множество герои върху тях на Людмила Чанкова и ярките пана на Йоана Келилева, до естетизма, в който материалът остава подчинен на декоративното или метафоричното при Росица Трендафилова, Димитър Николаев, Куртеви.
Стъклото у нас се разработва от възпитаници на Пражката стъкларска школа (проф. Либенски), което влияе върху стиловите насоки в работата на авторите. В случая свои творби е представил Стоян Гайдов. С присъщия си усет за дискретност в похватите, демащабирането на съдовете премества чистата им функция към пластическо присъствие. Александър Александров постига декоративната условност на стъклопластиките в някои случаи чрез напластяване, а в други - чрез оптическа игра с изображенията зад повърхността. Като вариант на стъклото силикатната форма емайл е представена от Ася Александрова, наложила се в европейското изкуство с живописната условност на паната си.
Кожа и керамика, кожа и метал - изящно-прозирни или мощни като форма са пластиките на Стела Георгиева. Тя и Камен Райчев превръщат този дизайнерски материал в самостойно звучащ художествен текст.
Корифеите в съвременната ни бижутерия и някои нови силни имена, както подобава на висшата мода, са мъже - Ангел Андонов, Анжело Красини, Димитър Делчев, Милан Делийски, Иван Георгиев, Теодор Лулчев. Представят се в диапазона от свободния флорален орнамент до студената изисканост на дизайна.
Автоселекцията на групата майстори е възможност за поглед към върховете на декоративното ни изкуство за момента. Не по-малко любопитна е експозицията с това, че подсказва за съществуващ глад към мащабни, проблемни, артистични творби в противовес на пазарната адаптираност на тези жанрове от последните години.

Ирина Аврамова