Дните от 1 до 7 юни от Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици" преминаха под знака на камерното музициране. Изявите от началото и края на седмицата очертаха две диаметрално противоположни нива на качество: концертът на филхармоничните солисти от гр. Тампере, Финландия, състоял се на 1 юни в камерната зала на Военния клуб, може да бъде оправдан като присъствие във фестивалната програма единствено с факта, че разноските по гостуването на музикантите са за сметка на Тампере и авиокомпания "Балкан". Този концерт се докосна до една от най-ниските изпълнителски точки на фестивала, след което започна "оттласкването от дъното". Пропускам неприятната ситуация с концерта на "Софийски солисти", организиран от израелското посолство: пропускът на зала "Света София" беше по-строг от митническа проверка, сякаш публиката се бе отправила да пътува със самолет до Америка. Но по-неприятен е фактът, че служебните пропуски за фестивалните концерти се оказаха невалидни: питаме се защо този концерт, организиран (а несъмнено и платен) от израелското посолство по повод 50-годишнината от създаването на Израелската държава, бе включен в рамките на фестивала?
Камерният концерт, посветен на творчеството на Шарл Гуно и Жорж Бизе, представи известните у нас оперни композитори с неизвестни страници от тяхното песенно и клавирно творчество: две млади пианистки - Ирина Милкова и Ана Ангелова от класа на Марина Капацинска, показаха заложби за бъдеща концертна изява, а измежду двете млади певици Добринка Икономова и Евелина Русчева, които изпълниха песни от Бизе и Гуно с вкус и отношение към малката форма, се открои Добринка Икономова - красив тембър, осмисляне на емоционалните състояния в детайли и дълбочина, музициране с култура и финес. Ден по-късно Добринка Икономова блесна като оперетна примадона в новата постановка на Музикалния театър "Великата неизвестна" от Франц Супе в ролята на Генералшата. Но впечатленията от тази толкова успешна постановка на режисьора Павел Герджиков, в която наблюдавахме и една забележителна смяна на поколенията, заслужава специално внимание.
Ако първата половина на седмицата бе в състояние да ни доведе до пълно отчаяние от фестивалното ниво, то в края на седмицата се заредиха събития, които ни припомниха най-силните моменти от минали издания на фестивала.
За своя клавирен рецитал в зала "България" големият Юри Буков бе избрал двучасова програма, включваща две Брамсови рапсодии, си-минорната соната на Лист, сонатина от Равел и "Картини от една изложба" на Мусоргски. Има изпълнители, които не можеш да отделиш от инструмента: Юри Буков сякаш е роден за пианото, което той владее в цялото му многогласие и всичките му темброви и динамични нюанси. Владее го така, че то се превръща под пръстите му в жив изразител на чувства и идеи, на мощни звукови кулминации, изпълващи до краен предел залата, или глъхнещи в тишината пианисими. От емоционалния порив, по мъжки сдържан в романтичната музика, през колорита и изяществото на един френски автор (Равел) до ярка, жива, почти осезателна изобразителност в програмната пиеса на Мусоргски, Юри Буков разкрива необятните хоризонти на своя талант, към който годините (75!) са прибавили само зрелост, мъдрост, съвършенство, без да отнемат и частица от огромната му творческа енергия и мащабите на духа.
В концерта, състоял се на 7 юни в зала "България", четиримата инструменталисти от квартет "Шидлоф" демонстрираха удивителна точност, прецизност, единство в мисълта и порив, в звук и щрих. Офер Фолк, Рафел Тодес, Грейм Опенхаймър и Олег Коган са професионалисти от най-висока класа. Всички те свирят на инструменти "Страдивариус" и поразяващото в тяхното изпълнение е не толкова хомогенността на звучността, а тези моменти на разцъфтяване на отделните тембри на четирите инструмента, с цялата им индивидуалност и интензивност на израза. Квартет "Шидлоф" владее музикалното пространство във всичките му измерения - от потопени в тишината пианисими и тези наситени с напрежение и очакване паузи до мощно изграждане на нажежени кулминации, контрасти, ритмични обрати и въздействащи пулсации. Третият струнен квартет на Бритън, третият на Матю Тейлър (първо изпълнение в България), включени в първата част, и късният струнен квартет на Бетховен оп. 132, както и бисовото изпълнение на Американски квартет от Барбър, представиха квартета не толкова като изпълнителски апарат, способен на стилови превъплъщения, колкото като жив организъм, за който музиката има само едно измерение - протичането й в настоящия момент. Четиримата от квартет "Шидлоф" просто музицират, водени от идеята на автора и идеята за изграждането на музиката в цялата й емоционално-смислова палитра. Този квартет несъмнено е един от най-добрите, които българският слушател е имал възможност да чуе на живо.

Румяна Апостолова