Островът на мечтите е първото поставено на българска сцена произведение на последния виенски оперетен класик Роберт Щолц. Премиерният спектакъл на Старозагорската опера бе в рамките на Пролетния музикален фестивал в града на липите. Атрактивно и динамично замислени - с ефекта на съвременното музикално шоу, седемте картини на мюзикъла, темпераментно "навързани" от популярните песенно-танцови шлагери на Щолц, провокираха традиционните оперомански представи. Заслугата е най-вече на постановчика и страстен пропагандатор на творчеството на Роберт Щолц у нас - Румен Нейков, който е направил превода и убедителния сценичен вариант на берлинското либрето. В сътрудничество с хореографа Пенка Филипова и музикантски самоотвержения хоров диригент Емил Минев (заместил в последната седмица катастрофиралия гост-диригент Борис Спасов) режисьорът постига хомогенен спектакъл, с характерния за европейската музикално-филмова класика ретро-екзотичен привкус. Жалко, че живописният декор на Радостин Чомаков не е пластично изпълнен, а яркото цветово решение и детайлите в костюма и аксесоарите на Бояна Чомакова са останали недовършени.
Колоритни характери и непринудена сценична освободеност показаха не само опитните артисти от столичния Музикален театър Марио Николов (Тед Леру) и Станимира Грозева (Инес), сърдечно аплодирани и от публиката, и от колегите си на сцената. С усет за жанрова характерност и бравурна танцувалност изгради образа на прелъстителката Доня Роза утвърдената солистка на Старозагорската опера Тоня Петрова. Свой тон и ярък щрих на образното внушение постигнаха Борислав Дойчев (Родриго), Ивона Иванова (Елвира), Добри Добрев (Капитана), Васил Станишев (Рикардо). Централната лирична двойка в мюзикъла - Марианела и Рубио, намери достойна защита от младите солисти Анна Барбудева и Мартин Илиев. Музикалността, сценичното очарование и артистичният вкус на дебютантката Анна Барбудева й обещават успешно развитие на сцената на Старозагорската опера.
Оттук нататък спектакълът на "Островът на мечтите" не може да си позволи лукса "да уляга" според общоприетия стандарт на мислене в оперния театър. Напротив - всяка следваща среща с публиката означава двойно повече усилия и амбиция да се "качи градусът" на шоуто, което в днешно време се оказва финансово по-перспективният и привлекателен жанр за мечтателите във и извън театъра...

Румяна Каракостова