Сезон беше толкова силен, когато се появи за първи път, че предизвика леки притеснения дали редакторът Иван Теофилов ще успее да събере друг като него. Успял е. "Сезон" - пролет'98 удържа равнището на първата книжка, вероятно и благодарение на обстоятелството, че към редактора Иван Теофилов се е присъединила поетесата Силивия Чолева в ролята на съредактор. В този брой четем: два разказа от поета Ани Илков; разговори на Цветан Тодоров с Роман Якобсон (в превод на Стоян Атанасов); Георги Рупчев с "Приковаване на огъня"; Кристин Димитрова със съвършено необичайни в своята храброст размисли за приликите между стиховете; Валери Стефанов подир страданията на грешния Софроний; много семиотика в два текста на Ю. М. Лотман (в превод на Иван Тотоманов); сладкодумни спомени на Леон Даниел за трудното качване на Брехтовите пиеси на българска сцена; поетът Елин Рахнев с "Боб" - първата му, вече наградена и още неиграна пиеса; Борис Минков - и той за Брехт; Марин Бодаков с фрагменти; Йордан Велчев; Константин Гълъбов; Йордан Стратиев; Рада Панчовска; Рада Шарланджиева.
Много за четене има във втората книжка на "Сезон" и все пак, струва ми се, три реда му липсват. Три реда, които биха могли да утолят любопитството към белетриста Христо Станчев - автора на "Руменина". (Питах колеги - и те нищо не знаеха.) Този текст е личната ми голяма читателска изненада в броя. Преди него смятах, че само на руснаците им е дадено да правят гротеска от трагичната си съдба. Не съм била права.

С.М.