Елтън Джон - в което и кътче на планетата да се намира, той винаги носи със себе си живописно платно с лика на лейди Даяна. Белите мъже не могат да скачат, но знаят да плачат за покойните си идоли.
5 юни, фестивал "Ъндърграунд", НДК, в рамките на Салона на изкуствата, ниво -3 и зала 2. Художничката Боряна Драгоева пита: Какво бе смешно в смъртта на Ким Ир Сен и защо плакахме като корейци, когато английската принцеса се помина?
В безкрайните сутерени на двореца в петък вечер се бяха устроили десетки художници, поети, музиканти - все майстори в областта "акции, пърформанси, сешъни".
Започвам от Петко Дурмана и дигиталното му пътешествие из подземията на "1 към 1" средновековен замък. Работата се нарича "Куейк" (на български "земетрес"). За да постигне ефекта на виртуозно изпълнение във виртуалните каскади, художникът бе наел дубльор. Въздействието бе 100% тотал-хорор-3D-фентъзи.
Прескачам тенденциозно останалите и поглеждам в края на коридора и на целия фестивал; в края на толерантността в артистичното пространство. И виждам акция "Булбургер". Прав ли съм деликатно да покрия с воал името на автора? Ставаха ли за ядене тези неща? Ясно е само, че те вещаят славни дни за българското изкуство. А по мрачните стени на подземието незнаен рисувач бе оставил графитните си отпечатъци - "POST".
Две думи за концертите в трудно достъпната зала 2: Джаз, джаз, блус и джаз, Елена Колева и др. свириха по чувствителната афро-американска жилка на българина. Сашка и дует Васеви не се появиха. Група "ОМ" показаха, че могат и скучни да бъдат.
И за да завърша, както започнах: духов оркестър ромски виртуози в лъскави лилави ризи и спортни панталони "Adidas" отрязаха въздуха. Те бяха истинският "Ъндърграунд", какъвто Костурица и освободеният балкански дух го усещат. Защото между Черно, Бяло и Адриатическо море едничък Горан Брегович е способен да хареса еднакво и на естрадни, и на поп-фолк певци, и на любимците на Елтън Джон.

Момчил Тицин