Хомо Ксерокс II - ранк Сапиенс - хореография на Би ван Варк колектив танц от Германия е спектакъл със специалното участие на Амарант данс студио. Той не задоволи личните ми естетически предпочитания, но ме респектира и провокира с ясната си концепция за хореография и професионална работа, изискваща предварителна подготовка за структурирането на този вид хореография.
Това, което видях, ми припомни някои установени прийоми за създаването на хореографски спектакъл. Ефектът от представлението върху мен беше градивен, тъй като ме накара да препрочета отново някои книги, основни учебници в много хореографски програми на танцовите департаменти в западните университети. Според Луис Хорст (музикален педагог, композитор, редактор и основен преподавател по танцова композиция в САЩ в периода 35 г. до неговата смърт през 1964 г., работил в училището на Рут Сент Денис и Тед Шон в Калифорния, по-късно композитор за трупата на Марта Греъм) композицията се базира на две неща: концепция за темата и манипулация на темата. Припомних си тези принципи, гледайки хореографията на немската хореографка, която ни предложи обмислена и планирана концепция: изчислени ритмични прости стъпки, напомнящи брейк и поп-културата, които по-късно се развиха в демонстриране на примитивни образци от природата (пози, напомнящи животни), използвайки техно-ритъма на непрекъсвана музика през целия спектакъл.
При манипулирането на темата и разработването на преходите за различните части се създаде впечатлението от статика плавно преминаване към динамика и непрекъснат ритъм, прекъсван понякога от движенчески клишета (имам предвид познати видове падания или показването на конкретни примитивистични пози). Костюмите - танцьорите са почти голи (по телесни слипове) покрити в таза, бедрата и горната част на корпуса с прозрачни гумени екипи (спасителни жилетки при авария на самолет). Осветлението - през цялото време проектиране на раздвоените сенки на артистите върху бял екран и много малко деликатни ненатрапчиви промени. Математическият подход за развитието на структурата на хореографията беше толкова предсказуем, колкото могат да се отгатнат последните акорди на различните части и теми при предкласическата музика. Хем знаем как ще се развие композицията, хем никога не можем да отгатнем последните акорди, ако не познаваме произведението. Гледайки спектакъла, се сетих за хореографиите на Мърс Кънингам с неговото бягство от разказвателните истории, антисмислени и антиизразителни движения. Сетих се и за хореографиите на Елвин Николайс и Триша Браун, които винаги имат строга концепция и преднамерено планирана хореография с тяхното разбиране за отношението на тялото в пространството, времето и развиването на движенията, както при ладовете в музиката.
Хореографията на Би ван Варк ни предложи не-емоционални, не-изразителни, не-унисонни, не-грациозни и не-натрапващи движения. Те много добре обслужваха идеята. За информираните и запознати вече зрители с историята и практиката на модерния танц тази хореография е прекрасен пример за композиция и хореография от времето на Луис Хорст до 60-те години на нашия век. Последните 30 години обаче сме свидетели на така нареченото трето поколение артисти на модерния танц, които не спазваха тези канони, изоставяйки аналитично смисления подход за създаването на спектакли. Те даже изоставиха и движенията. Появи се поколението на Стив Пакстън и всички импровизатори след него, които представяха спонтанни вечери, танцувайки без ограничения и свобода. За някои обаче танцът все още е либрето, музикална партитура и движения, познати от танцови техники и тренинги, за други танцът е откриване на собствени движения, за трети танцът е баланс между емоция, физика и съзнание, както и неуловимо ниво на общуване с публиката.
Танцът премина всички "изми" както при музикантите, художниците и поетите. Задаваме си въпроса има ли нови тенденции и нови открития и предложения за това какво е танц. Вече (за по-просветените или информираните) определения като "модерно", "експеримент", "мултидисциплинарност" са станали нарицателни. Даже в западния свят се забелязва връщане към стари прийоми и стилове, само че поднесени с нов контекст и значение.
"Хомо Ксерокс II - ранг Сапиенс" не промени или революционализира моите естетически възгледи и разбирания за танц, но ми достави удоволствие с професионалните познания. Лично аз предпочитам повече спектакли, базирани на солидни познания, отколкото елементарни претенции и безсмислени експерименти, базирани на не-познание. Само солидно подготвени, с много опит, познания и професионална практика артисти могат да си позволят да предложат своята интуиция, без да се съобразяват с историческото наследство. Това е и големият артист. Тогава спонтанността, личният стил и смелото въображение те въвличат и не те карат да анализираш видяното.
През изминалия месец видяхме и други спектакли, някои от тях толкова ме "грабнаха", че е неловко да се пише за тях, други бяха толкова глупави, че е още по-неловко да се пише.

Галина Борисова