Ефемплюс

По света специалистите измислят все по-щури и по-налудничави радиостанции само и само да са оригинални и различни. Съчиняват шок-програми и шоута, обръщат джобовете на богатите, за да направят радио на табуто. Използват най-новата техника, даваща възможност на всеки слушател да напсува в ефир когото си поиска. Теоретиците се занимават с тези скандални, предизвикани от скука, радиоефекти. За нас всичко това е доста далече, може би дори за добро. Какво да се прави, много сме изостанали и затова музикалното радио"FM+" ни се вижда върха на модерното.
"FM+" дава две неща, абсолютно нетипични за България. Сами по себе си те не са нови и отдавна вече не са модерни. Но пък са добре копирани образци. Формата си остава чужда, но е прилично запълнена (явление не особено често за тази държава).
Първото, което не е нормално за нас, е подредеността на програмата. Тя подчинява деня, а не се мени заради него, или според него. Дава сигурността и знанието, че включвайки радиото в точно определен час, ще чуеш и определен водещ. Всеки пояс има своя ясен личностен облик. Можеш да не слушаш "FM+" цял месец, нищо няма да изгубиш нито информационно, нито музикално, но ще си спокоен, че когато го чуеш, ще бъде познато. "FM+" действа като едно безкрайно завръщане към дома, към усвоеното. То създава собствено инфобитие между слушатели и водещи, неразбираемо за външния свят. Въздействието на радиото идва от цялостното звучене на програмата, а не от отделните й елементи. Затова случайният слушател трудно може да я разбере и дори да й обърне внимание. Няма пикове и спадове, няма добри и лоши предавания, нивото е едно, а ефектът е цялостен. Проектиран е общ стил, който дразни и успокоява с равномерието си.
"FM+" не е радиото, от което небрежно попадналият на тази честота може да разбере например какво общо има 2 юни с Христо Ботев. Ако не се ядоса, то най-малкото ще се учуди, че тържествената сирена по радиото се разминава с около минута от официалната. Но пък крайните почитатели на "FM+" сигурно прощават, защото това не ги вълнува. Вдъхновява ги повече, да речем, измислянето на стихчета за рождените дни на радиошефовете. Въпрос на нагласа.
В този смисъл "FM+" е наистина твърде небългарска програма. В такъв вид тя може да бъде реализирана навсякъде по света, горе-долу със същия ефект. Нужни са не повече от 6-7 водещи. Техният дял е малък - те трябва да запълват малкото малки говорни елементи по програма със собствена импровизация. Заложеното човешко присъствие е направено така, че да не се забелязва, да е почти безразлично какво ти казват (важното е как ти го казват!). Говоренето тук не е смислено, не цели информативност. То е по-скоро речитатив, плавен преход от една музика към друга. Затова за разлика от другите частни радиостанции тук словоблудството не прави впечатление. Само защото е кратко. И е някак фоново. Не принуждава слушателя да се заслуша, а да заиграе. Говорът е игра. Да свириш на инфантилните струни от душата на събеседника е много печеливша стратегия. Особено ако умееш да го правиш добре.
Второто, което "FM+" дава като изключение за радиопространството ни, е усмивката. След като отчаяно се разходите по УКВ-скалата, претъпкана от сериозни (или правещи се на сериозни) радиозвукове, не може да не усетите усмихващото се радио. То не е пубертетно лигаво или безпричинно весело (или поне не докрай). "FM+" е стил на усмивка. Създава усещането, че хората там (заедно с компютъра им) работят с желание, с удоволствие. Не се напъват да го демонстрират, а просто го излъчват. Ако е заучен трик, тогава значи са отлични ученици. Ведрината е една от характеристиките на инфобитието на "FM+". Затова не на всеки мястото му е там. В България малко хора имат правото и причината да бъдат усмихнати. И им се струва алтернативно и модерно да слушат смеха на другите, въпреки че е само радиофон. Дори да приемем, че "FM+" е радио само на аполитичната младеж, все пак е успокоение, че не всичко у нас е тъжно.

Вяра Ангелова