Видехме се и се чухме
(както казала Талевата Султана, за да изпроводи гостите)
- и не се залюбихме особено. От друга страна, няма и за какво - не сме дип красиви нито ние, нито те, поне засега. А ето според мен какво ни очаква:
Първо, ние ще започнем да подписваме междудържавни документи на български и на македонски език. Защото за изминалите седем години откакто признахме тази държава, започнахме да разбираме демократичната външна политика по-добре. Разбрахме, че и във външнополитическите си отношения сме не само нация, но и демокрация. А това задължава - например, да дадеш на комшията възможността и той да построи не просто някаква държава, а демократична държава. Македония е полиетническа държава. Ако държавите около нея наистина я признават, те трябва да се отърват от изкушението да разглеждат тези етноси като свои национални групи, поради неблагоприятни обстоятелства временно живеещи зад граница - и да им дадат шанса да се слеят в нова македонска нация. За да постигнат това, на македонците им е необходимо да имат не само общи закони, но и общ език - заради комуникацията, и общо име - заради символиката. Ние постепенно разбрахме това - и когато "признаем" езика с подписване на официалните документи, България ще може да се поздрави с преминаване в трето отделение на външнодемократичното училище. (Във второ минахме, когато признахме Македония - и другите еманципирали се части от Югославската империя.)
Мисля, че и гърците ще ни последват и ще признаят на свой ред името на новата държава - вероятно закъснявайки четири-пет години.
Мисля това, защото въпреки всички песимистични аналогии с Балканите отпреди 100 години, по отношение на практическата политика разликите са по-значими от приликите. Да вземем само една: има и днес далечни държави, по-силни от балканските, които се намесват в балканската политика - но това не са "Великите сили". Преди всичко, защото в балканската си политика тези държави вече не играят сами за себе си, а са принудени да следват обща линия. А тази обща линия, криво-ляво ги води към миротворство. Те знаят, че няма да спечелят особено от мира на Балканите - но че много ще загубят от война. Колективната сигурност не е празна работа: войната генерира колективна несигурност. Днес Балканите са побутвани към мир. България е от първите страни, която схвана, че от това може да има полза.
Мисля също, че Македония в близките няколко години ще балансира своето развитие по скалата нация-демокрация. Очевидно е, че засега повечето усилия вървят по националната линия; очевидно е и защо. Не по-малко очевидно е обаче, че докато националното развитие не бъде подпряно на успоредно демократично развитие, социалният организъм "Македония" ще се усеща недъгав спрямо околните. По всяка вероятност обаче македонците ще успеят да наваксат: залог за това са младите у тях, мислещи с днешни - и утрешни - понятия.
Второ, като се видим след време, ще се харесаме повече. С основание.

Деян Кюранов