Скопие е панелен град. Четири джамии. Загуглени жени. Мъже с бели дантелени шапчици на главите. Тези бяха първите, които се хвърлят в очи - албанците. На чаршията само албанци държат магазините, на пазара само шкиптари продават.
- Много албанци имате - казвам аз на един от македонските домакини. - Окупирали са чаршията.
- Не е верно ово! - отрича той. - Нема никакви албанци на чаршията!
Това отричане на очевидностите е патентована позиция на част от тия, с които седнахме уж да водим диалог. Практика, навик от дългите полемики без факти, с нагаждане на документи към поръчани тези.
В "средбата" Македонja бе представена от две възрастови групи.
Едните бяха беловласи, над седемдесетте, с осанка на достолепни отци, с благообразни усмивки и невъзприемащи очи. Измежду тях само един ми хареса - казваше се Милан Гурчинов, издател. Беше отсъствал от второто, следобедно заседание, на което се изтърсиха от старите, прашни чували доводите за това, чия е историята, от кога е нацията, от кога - езикът. Замириса на гнил национализъм, на овехтели и изгубили своя някогашен патос понятия. Те вече дори не са ефикасен инструмент на пропагандата. Тоя Милан Гурчинов заговори за криза на идеите, за отслабналото влияние на интелигенцията върху реалните обществени процеси. "Мошността на интелигенцията е малка. Има идеен вакуум."
Втората група се състоеше от по-млади - между тридесет и четиридесет и пет години. Бившият министър Фръчковски, Манасиевски, идеолог на групата около него, турчинът Гюнер Исмаил, бивш министър на културата, сега директор на луксозно списание "Форум", Jованчо Донев, историчар... Тези установиха диалог с нашите политолози - с Оги Минчев направо се харесаха, с Деян Кюранов, с Мишо Неделчев... Нов дискурс, нова позиция, по-различен поглед. Това е едната от тезите им. Другата - европейските закони като мерило за оценка на противоречията. И разумно, и приложимо. Манасиевски употреби красив термин "вмрежуване во европейските институции". Третият изход - коридорът "Изток - Запад". У нас е известен като "Коридор N 8". Хубаво название за филм, прилича ми на "Палата N 6".

Монтаж от приказките на тая първа "средба": селективен, произволнен, субективен. (Македонските реплики са записани на слух):
Мето Jовановски, писател. Гони осемдесетте, но държелив. Беловлас, обича да се смее гръмогласно, шири бели зъби. От тия, дето им викат "старо коце":
"Колку се ходи повеке во минатато, толку се ходи во мрак"
Михайло Миновски, лингвист. Широки скули, хлътнали, тъмни очи, по нещо прилича на булдог:
"Историчното минато е она, што ни повързува и особено она, што ни разделува... Македонската нация не е само политична нация, она е етнична нация, во Бугария има македонско малцинство"
Огнян Минчев (нашите си ги знаем как изглеждат, тях няма да ги портретувам):
"Преди да има малцинства, трябва да има граждани. Да намерим модус, който да ни позволи да заобиколим разликите. Основните противоречия произлизат от съпоставимостта на двете национални утопии - македонската и българската. И двете имат своята логика. Ако фокусираме върху тях, ще се получи омагьосан кръг. Трябва да се смени плоскостта на разсъждения. Има три възможни кръга за това: 1.) реалното, геополитическо положение на двете държави; 2.) икономическото сътрудничество; 3.) да променим стила, ракурса на говорене; да не се държим като обслужващи режимите интелектуалци."
Атанас Вангелов, писател, млад, уморен от интелект:
"База на разликите са сличностите... Разликите требува да се подчеркнуват, зашто се базират на идентитетот; разлики мора да има..."
Jован Манасиевски, публицист - млад, остро издялано, умно лице:
Разликите са дефинитивни; да ги заобиколим. Нуждаем се от деконструкция на митологизираните разлики. "Нито като политични елити, нито като интелектуални елити на двете страни сме во кондициjа да ги решиме проблемите. Това са изтърпени дискурси. Ние само ги повтаруваме. Вмрежуваньето во европейските институции ке ни породи репери (съдии?), ке ни породи стандарти."
Деян Кюранов: "Защо им е на балканците НАТО, питат в един виц. Отговор: "Да ни пази от историята!" Имам интуицията, че скоро македонският книжовен език ще бъде признат. В днешния свят вече за нации няма място, за демокрации има. Съмнявам се дали може да се гради едновременно и нация, и демокрация."
Слободан Чашуле, новинар: "В международните односи нема демократиja, правилата ги диктуват великите сили."
Иван Катарджиев - в списъка е отбелязан като историчар; той се представи като пенсионер; говори с носталгия за югофедерацията; балканска федерация не била възможна, "секой бараше да ги реши собствените реалности... Патот към Европа е опит за повторно обединуване на старите идеологии; во самиот почеток идеята е компрометирана" .
По време на изказването си той на два пъти сбърка, рече: "същата". Тутакси го поправиха: "истата, истата". Каза: "Имам чувството, че...". Поправиха го : "Два пати сгреши денеска!" Той се коригира: "Имам чувството, дека..." И още една грешка направи той, този път не бе езикова. Каза: "Собрали сме се тук независтни интелектуалци, ако са интелектуалци... а-а-а ... независтни". (Смях.)
Jованчо Донев, историчар - млад човек с войводско потекло и също такава брада:
"Интелигенцията е функция на режимот. Историята е нещо обективно, историографията се пише, за да обслужи пропагандни цели - и вашата, и нашата."
Мишо Неделчев разсъждава страстно върху парадокса "интелектуалецът - чиновник" и между другото разказа, че на великденската служба в Охрид, като се четели молитвите на разни езици, дошъл ред и на македонския. Зад гърба му двама охридски младежи рекли ехидно: "Аха, скопскиот изговор!" С това Мишо изкомандва "Огън!" на езиковедите. Техните спорове ще ги прескоча.
Блаже Ристовски, историчар, автор на книгата "Македониja и македонската нациja". Приличаше ми на моя декан за чуждестранните студенти от ВГИК - вечно усмихнат, нищо не ми позволяваше;
"Без романтичарски занес да зборуваме за минатото. Ако признаем заедничкото минато, значи, дека то е било бугарско. А не е било. Македнониja не е вещачка (изкуствена) нациjа. През 24 година самата БКП я признава македонската нациja."
Гюнер Исмаил, филозоф: "Досега сме били поданици, сега за пръв път разговаряме като граждани. Да оставим демагозите настрани, нека говорим за това, което ни свързва - за коридора "Изток - Запад". Редно ли е вие да чакате на границата два часа, за да минете. А сте наши гости. Какво да кажем за загубите на търговците?"
Аритон Жиков, професор, икономист: "На нашите сиромашки земи им е нужно да стапат на собствени нозе со своята економиja."
Мишо Иванов, физик, съветник на експрезидента Желев: "Ние дойдохме с протегната ръка към вас, очакваме да я приемете."
Коста Пеев, лингвист: "Сакаме раката да носи писмо, в кое се признава македонскиот jазик."
Льубомир Фръчковски, професор по мегьународно право:
"Науката го почна и го завърши диалогот. Там, дето има научен факт, нема диалог. Има два монолога. Само мегьународните стандарти ке рационализират противоречията и екстремизмот."
Аз не се изказах... Монтирах.

Георги Дюлгеров