Успех на срещата в Скопие е, че повечето, взели участие в нея, се обединихме около идеята за политическа (гражданска) нация. Никой от българските участници не оспори съществуването на македонска нация, включваща в границите на Република Македония всички македонски граждани. Отбелязахме, че с признаването на Република Македония България автоматически е приела факта на съществуване на македонската нация. В този дух беше и заключението на проф. Любомир Фръчковски, според когото македонската нация се състои от всички граждани на македонската държава.
От българска страна застъпихме тезата, че българският и македонският език са два книжовни - два литературни езика, имащи общи корени и оформили се като две различни норми върху основата на обща група от диалекти. Македонските езиковеди на срещата не се съгласиха, че двата езика имат обща диалектна основа.
Редица от българските участници говорихме за общото в историческото наследство на двете страни и по-специално, че Македония е дала огромен принос за формирането, укрепването и отстояването на българското национално самосъзнание. Изразихме съжаление, че общото в нашите две истории, или иначе казано - тази част от тях, която е наша обща история, вместо да ни обединява, напоследък ни разделя. Академик Блаже Ристовски изказа несъгласие да се говори "за общо историческо минало, което да се определя като българско". Неговият призив да се върнем към съвместен прочит на историческите извори не срещна възражение.
Всички бяхме единодушни, че е интимен въпрос за всеки човек как той се самоопределя етнически. В изказванията от българска страна беше възразено, че Македония има "свое" малцинство в България, каквото е мнението на участниците в срещата Михайло Миновски и Слободан Чашуле. Аз казах, че е недопустимо да се нарушават правата на тези 10 хиляди български граждани, които през 1992 година се самоопределиха като македонци. Добавих, че в същото време около 2 милиона души в България, които са с произход от Македония, се самоопределят като българи. Изразих тревога от агресивната, крайно сепаратистка политика на ОМО "Илинден". От своя страна председателят на Македонския хелзинкски комитет Мето Йовановски беше категоричен, че правата на тези в Македония, които се самоопределят като българи, трябва да бъдат защитени.
Много важно е да има втора среща.

Михаил Иванов