Българската политика към Македония понякога ми напомня поведението на напуснат от жена си възрастен съпруг, чиято единствена грижа е да докаже на себе си собственото си благочестие. На себе си, защото от това вече никой друг не се интересува. Македонската политика към България пък ми напомня поведението на жена, напуснала завинаги своя мъж - пияница и побойник, издигнала се в собствените си очи като праведница и мъченица, поради което решила да си вземе всичко, което й се полага - чак до последната закачалка в гардероба.
Допусках, че срещата на македонските и българските интелектуалци, която се проведе в Скопие на 25 и 26 април, ако не друго, то поне ще добави нови измерения в тези схеми на отношения - архетипични за балканския реален социализъм. И, струва ми се, не се излъгах. В разговора бяха демонстрирани изобилие от стари, но и немалко нови стереотипи на мислене. Разбира се, по една стара традиция, в това място от света независимият интелектуален ресурс, когато не е обвързан с държавна политика, никога не е демонстрирал кой знае каква мощ. В този смисъл срещата бе и опит на интелектуалците от двете страни да демонстрират степента, в която са станали модерни. В този пункт също, струва ми се, бе отбелязан прогрес. Както от едната, така и от другата страна имаше интелектуалци-мандарини и относително по-независимо мислещи и по-прагматично ориентирани интелектуалци. Силата на първите бе в това, че не допуснаха да бъдат заобиколени всички "горещи точки" на българо-македонските отношения, нещо, което, ако беше станало, би направило разговора лицемерен. Силата на вторите бе в отхвърлянето на балканския дискурс, в ориентацията не толкова към проблемите, колкото към възможните решения.
Пресилено ще бъде, ако се каже, че срещата осъществи някакъв глобален пробив в българо-македонските отношения. Такова нещо едва ли е възможно да се осъществи от интелектуалци, като се имат предвид мястото, времето и хората. Тя направи това, което искаше да направи - да пробие малка пътечка, по която да тръгнат политиците и институциите, за положи началото на модерното мислене в политиката от двете страни на Деве баир.

Красимир Кънев