Срещата в Скопие между правителствено необвързани интелектуалци от двете държави показа, че е пропуснато много време за подобни разговори. Много от мостовете, които свързват България и Македония, са полуразрушени. И все пак трябва да се признае, че това бяха откровени разговори върху причините за неразбирателство между София и Скопие. Бяха изведени на преден план вредата от политизиране на историческото минало; глобализирането (или билатерализирането) на отношенията; дали "македонската нация" е етносоциална или морална категория; нуждае ли се т. нар. политическа нация от междудържавно признаване (наред с държавността); идентитетът; регионалното и националното съзнание; езикът и неговите норми и пр. Сред младите участници се забеляза желание за загърбване на историята, неафиширано преклонение пред космополитизма и сериозна доза на политически прагматизъм. Ако тези настроения станат добре обмислени позиции на правителствените фактори, можем да се надяваме на истинско добросъседство и разбирателство. Убедихме се, че езикът като комуникативно средство въобще не е пречка за общуване (няма нужда от преводачи), но начинът на мислене и подходите са различни. Има изградени държавно-политически стереотипи, които пречат на разбирателството. Настояванията на македонските интелектуалци България да признае на всяка цена съществуването на "македонски книжовен език", а не "официалния език в Република Македония", будят тревога за бъдещи още по-изявени аспирации на Скопие за македонско малцинство в Пиринска Македония, за училища на този т. нар. македонски книжовен език. Докато се водеха дискусиите, имах усещането, че в залата витае неизказаният страх от албанското присъствие в Република Македония, от настояванията на албанците да станат конститутивен елемент на държавата. Ето защо би следвало и това да се има предвид при евентуални бъдещи разговори с колегите от Република Македония.

Костадин Палешутски