Всяка една от двете страни трябва да извърви своя път към сближаване независимо от политическия момент. На Балканите политическият момент е винаги "преходен". В решаването на българо-македонските несъгласия интелектуалците, хората на науката трябва да освободят своето мислене от съобразяването с политическия момент и да се съобразяват с реалността. Това, което ние не може да игнорираме, е съществуването и функционирането на една книжовна езикова форма, която е официална за държавата на съседите ни и носи името "македонски език". Художествена литература, образование, медии си служат с нея от петдесет години. Тя е търсено различна от българския книжовен език, но е родена от почвата на народните говори на един и същ (в лингвистично отношение) език. Това е реалността, която македонските ни колеги не може да игнорират.
Трябва да разберем мъчителното търсене на своя идентичност, което македонците преживяват, и със съчувствие и търпение да се опитаме да им внушим, че тя не се постига чрез пренасянето на сегашното разделение върху общото ни минало, чрез проецирането на днешни политически интереси върху състояли се събития. Но естественият стремеж на македонците към еманципиране по отношение на България не бива да предполага отхвърляне на българщината и антибългарски настроения.
Сред македонското общество срещнахме хора, които разбират и приемат тези реалности. Но между събеседниците ни имаше и такива, чието мислене се е вкаменило в началото на студената война. Срещнахме и прагматици, които с основание предлагат да преминем към действие, игнорирайки или заобикаляйки наслоените от историята противоречия, защото "демокрация може да се симулира, но икономика не" (Аритон Жиков).
Какво може да се направи независимо от неблагоприятните политически отношения днес? Повече откритост, размяна на информация, свободно движение на книги (художествени, научни, университетски учебници по хуманитарни и природни науки), общи научни изследвания върху стари писмени паметници... Отсъствието на езикова бариера позволява това въпреки промъкналите се в речта на македонските ни събеседници трънчета като "ступидно", "реперкусии", "димензия", "ригорозни", "визия", "сугестия", "третман", "трендот на конфронтиране", "агенда", "елаборират", "иригира", към употребата на които и те се отнасяха с хумор и самоирония.

Проф. Петя Асенова