През последните трийсет години съм бил повече от десет пъти в Македония, познавам много писатели, журналисти, учени и обикновени хора. Онова, което съм чувал от тях, се различава съществено от всичко, написано както в "Нова Македония", така и в нашите вестници. У мен се е формирало мнение за българо-македонските отношения, доста различно от официалното, или от огласеното от медиите. В редките случаи, когато съм го изразявал, съм бил обект на необуздани нападки и обидни квалификации. У нас има хора - те са вече и в парламента, - които претендират да са единствените тълкуватели на "македонския въпрос" и най-чистите патриоти, които е раждала многострадалната земя българска. Това са хора недобронамерени и са огледален образ на някои скопски пропагандатори. Те правят "македонската тема" дотолкова болезнена, че е трудно в нашата преса (и още по-трудно в македонската) да се явят нови аргументи, тълкувания и анализи, които непрекъснато да сближават, а не да разделят народите на двете балкански държави. При целия демонстративен "демократизъм" на днешната преса мисля, че нито един вестник няма да помести онова, което е написал Кръсте Мисирков, един от основателите на македонския литературен език, в най-многотиражния и влиятелен български вестник "Мир" на 12 март 1925 година в уводната статия, озаглавена "Македонски национализъм":
"Нека ми бъде простено, но аз, като македонец, на първо място поставям интересите на моята родина и на моите сънародници и само след това - интересите на България и Югославия. Аз съм македонец с македонско съзнание и като такъв имам свое македонско гледище на миналото, сегашното и бъдещето и на моята родина, и на цялото южно славянство и затова искам и нас, македонците, да питат по всички въпроси, засягащи и нашите съседи..."
Днес българските вестници тиражират с охота една колосална глупост, изтърсена на страниците на "Нова Македония" по повод на българските абитуриенти в Охрид, но никой не препечата от скопското списание "Форум" нашумялото интервю на акад. Гане Тодоровски, което представлява особен интерес за нас, българите.
Освен обща история ние с македонците имаме общи вицове, на които се смеем заедно. Ето един от по-ново време: "За какво трябва България и Македония да влязат в НАТО? Да ги пази НАТО от общата им история."

Йордан Попов