Дългите сенки на миналото

Хърватската държава и усташките й родилни петна

Да зависеше само от хърватския президент Франьо Туджман и от неговата Хърватска Демократска Заедница (ХДС), за концлагера Цсеновац днес щеше да си спомня само някоя от оцелелите му жертви, само някой сърбин, евреин или циганин на преклонна възраст, и целият проблем за Хърватска скоро щеше да намери, както казват, биологическо разрешение. В качеството си на историк президентът достатъчно студии е посветил на Цсеновац като мит на комунистическата (сръбската, еврейската и т.н.) пропаганда за злепоставянето на хърватския народ, а победоносните хърватски войски при първата отдала им се възможност сринаха мемориала "Цсеновац", издигнат след Втората световна война в памет на избитите на мястото на концлагера. Същевременно доста молебени бяха отслужени в Загреб в памет на Анте Павелич, фюрера на усташката Независима Хърватска държава (НДХ), намери се и столична улица в памет на усташкия шеф-идеолог Миле Будак, автор на расистките закони на НДХ, защото между другото бил и велик писател. Завидно изкупление на някогашния Титов партизанин и генерал Франьо Туджман за комунистическите му грехове към хърватската нация. Ала ето че наскоро в Аржентина бе арестуван 76-годишният Динко Шакич и пак се заговори за Цсеновац, и още как, защото четири години от дългия си живот, от 1941-ва до 1945-та, споменатият Шакич се е подвизавал в концлагера, и то като негов комендант.
За Туджман лъжа, за Центъра за проучвания на жертвите на нацизма "Симон Визентал" - истина, ала в Цсеновац на левия бряг на Сава срещу село Ущица под командването на Шакич за четири години са избити около 600 хиляди души - евреи, сърби, цигани и естествено хърватски национални деятели и комунисти. През 1947 година убиецът легално се установява в Аржентина, прави офицерска кариера в аржентинската армия и до преди два месеца необезпокоявано си живее в Санта Тересита, провинция Буенос Айрес. За съпругата му Нада Шакич, живееща под друго име, казват, че му била колежка и че като комендантка на женския лагер до деня на закриването му на 22 април 1945 година лично отвеждала жени на екзекуция. Достойна сестра на Векослав "Макс" Лубурич, основоположник на концлагера Цсеновац и след това нещо като началник отдел "Концлагери" на територията на НеХ, комуто едва 20-годишният усташ Динко впрочем дължи кариерата си. Двама са виновните за помръкналата пенсионерска и семейна идилия на сеньор и сеньорина Шакич: Франьо Туджман, който на един прием за хърватски емигранти по време на визитата си в Аржентина през 1994 година задушевно разговарял с предполагаемия хърватски военнопрестъпник номер едно, и самият Динко Шакич, не устоял на напъна на 6 април тази година да се похвали публично, че като бивш комендант на "Цсеновац" в продължение на 17 минути си шушукал тет-а-тет с президента на новата независима хърватска държава.
Както още на другия ден телевизионният канал "Теленоче Инвестига" информира зрителите си, гостът на предаването му по време на Втората световна война бил комендант на "Хърватския Освиенцим". Словоохотливо сеньор Шакич разказва пред камерата за усташката си младост в Цсеновац, където под неговото командване никой с пръст не е посмял да пипне никого и където човек умирал от естествена смърт. Затова Шакич спокойно си пътувал по света под истинското си име и нямал за какво да се срамува. През 1994-та, годината на паметната му среща с Туджман, Шакич впрочем поисква и получава хърватско гражданство и паспорт.
Сътрудниците на центъра "Симон Визентал" обаче също гледат аржентинска телевизия, поради което скандалът още на следващия ден залива медиите. Центърът информира аржентинските власти за самоличността на Шакич с молбата да не допусне евентуалното му бягство, и в същия ден апелира към Хърватска да поиска от аржентинските власти екстрадирането му. Директорът на центъра Ефраим Зуров същевременно призовава Бон да упражни цялото си влияние върху хърватското правителство, за да бъде Шакич екстрадиран и изправен пред съд в Загреб. "Надяваме се, че със следвоенния си опит Федералната република е в състояние да оцени какво огромно значение би имал процесът срещу Шакич за хърватското общество и за бъдещето на демокрацията в тази страна", гласи обръщението на центъра. Междувременно журналисти издирват оцелели жертви на Шакич, описващи го като първи садист на Цсеновац. Други го помнят като левент на бял кон, чието любимо занимание било да изпитва камшика си върху всеки, кръстосал пътя му, трети го знаят като комендант, който не само издавал нареждания, а лично изтезавал и убивал. Хърватският вестник "Вечерни лист" в броя си от 9 май добавя, че според негова информация специално занимание на Шикач било подбирането на стари и болни концлагеристи за ликвидация.
На 8 април аржентинският министър на външните работи Раул Окампо изразява готовността си да екстрадира Шакич, ако обвиненията срещу него са основателни. Министърът напомня, че и през 1995 година Аржентина дава на Италия есесовеца Ерих Прибке, за да бъде съден. Още ден преди това обаче Шакич изчезва. На търсещите го журналисти съпругата му отговаря, че Шакич се отправил за хърватското посолство, за да потърси защита срещу скалъпения срещу него сръбски комплот. "Сърбите са вековен враг на хърватите!", цитират репортерите възмутената съпруга. "Няма го!", гласи на 8 април и отговорът на хърватската посланичка Неда Росамдич. На 10 април хърватското правителство официално поиска от аржентинското да му предаде Шакич, а на 1 април един съд в Загреб повдига обвинение срещу него и издава заповед за арестуването му. Шакич обаче остава в неизвестност до 30 април, когато аржентинската полиция го открива просто в дома му и го арестува.
Междувременно към Динко Шакич предявяват претенции и други инстанции. Белград иска да му бъде даден Шакич, защото по време на престъпленията, за които е обвинен, бил югославски гражданин, и защото мнозинството от жертвите му били сърби. Централният съвет на германските синти и рома иска предаването на Шакич на Германия, понеже под негово командване в Цсеновац били избити 80 хиляди цигани от Тюрингия и други германски региони. Избягали в Югославия от терора на Гестапо и СС, по-късно те били арестувани от хърватските власти и откарани в усташкия концлагер. В Монтевидео пък уругвайският депутатът Хуан Карлос Рафо обвинява Динко Шакич в едно доста загадъчно убийство в Парагвай. През юни 1976 година в столицата Асунсион на атентат става жертва уругвайският посланик, ала атентатът в действителност целял убийството на югославския. По време на диктатурата в Парагвай Шакич ръководел в страната хърватска терористична група, твърди депутатът, който е автор на книга за убития уругвайски посланик Карлос Абдала. На 16 май аржентинският президент Карлос Менем подписва заповед за предаването на Динко Шакич на Хърватска. От тогава до днес няма нови развития, ала според очакванията той след 54-годишно отсъствие ще се озове най-напред в родината си.
Процесът срещу предполагаемия военнопрестъпник Динко Шакич, ако се състои, обещава да е интересен. Първо, той може да компрометира едно любимо въжделение на президента-историк Франьо Туджман. Обявявайки "мита Цсеновац" за перфидна сръбско-комунистическа конструкция, предназначена да лиши от легитимност държавнотворческите блянове на хърватския народ, Туджман въз основа на собствено счетоводство установява, че колкото усташите са избивали през 1941-45 година, толкова и те на свой ред са били избивани през войната и особено след нея, поради което, макар и пост мортем, е време да се сложи край на трагичното национално разцепление на партизани и усташи. Идеята на Туджман да издигне в Цсеновац нов мемориал, в който да положи заедно костите на жертви и убийци, не получи реализация само благодарение на гневните протести на еврейски организации по света, на които им се видя чудовищно тленните останки на близките им да почиват наред с костите на джелатите им. Тази идея на президента, открадната впрочем от покойния испански каудилио Франко, на пръв поглед буди недоумение, обаче е понятна с оглед на личната биография на Туджман и е логична с оглед на членската маса на партията му ХДЗ. Тази партия обединява масата на бившите хърватски партийци с членската маса на заможната ултрадясна хърватска емиграция. Едните мразят сърбите, защото са ги избивали в усташката им младост, другите мразят сърбите, за да могат да проектират върху тях собственото си комунистическо минало. Двете крила се понасят добре, докато са фиксирани в общия образ на врага. Дали ще се понасят обаче и на тема "Цсеновац", предоставени на себе си и изправени до собственото си минало? Второ, процесът би онагледил докъде се простира идейното и държавнотворческо влияние на въпросната емиграция и с колко идеологически багаж тя присъства в "хилядолетния блян", както Туджман често нарича суверенната хърватска република. Ефраим Зуроф, шеф на Ерусалимския отдел на центъра Симон Визентал, твърди от страниците на хърватския седмичник "Ферал Трибюн", че само силният натиск на Вашингтон заставил хърватските власти да изискат от Аржентина бившия комендант на Цсеновац. Вашингтон енергично реагира и когато аржентинското правителство поиска като основание за екстрадирането на гражданина си доказателства, че Шакич действително се е провинил във военни престъпления. На хърватската и на аржентинската прокуратура САЩ доставиха копието на един националсоциалистически документ, съхраняван в държавния архив във Вашингтон. От документа проличава, че до 6 декември 1943 година в Цсеновац са убити около 120 хиляди души. Същият документ освен това информира за още около 100 хиляди жертви в други хърватски концлагери по същото време. Както подчерта говорителят на американското министерство на външните работи Джеймс Фоли, Вашингтон с готовност дава по същия въпрос достъп и до други конфискувани националсоциалистически документи в държавния си архив. Меденият месец между Вашингтон и балканския му питомник като че ли изтече.
Остава само Динко Шакич действително да се озове в Загреб и да бъде изправен пред съд. Протакането на процедурата някои обясняват с обстоятелството, че хърватските власти изискали Шакич от аржентинските в качеството му на аржентински, а не на хърватски гражданин. А междувременно центърът "Симон Визентал" подготвя обвинителни документи срещу друг знатен аржентинско-хърватски гражданин: Иво Ройница, усташки "заповедник" на град Дубровник, чийто подпис кичи редица расистки и антисемитски документи, бивш дипломатически представител на днешната хърватска република в Аржентина и обсипан с високи държавни отличия от "поглавника" на Хърватска Франьо Туджман. От страниците на "Ферал Трибюн" Ефраим Зуров говори за "тест за хърватската демокрация" и за Хърватска като единствената страна с исторически ревизионист начело на държавата.

Жерминал Чивиков