Златната антена '98

Осмият международен телевизионен фестивал за музикални и развлекателни програми и този път бе в курортния комплекс "Албена". Конкурсната програма се разпростря от 1 до 6 юни. На финала бяха излъчени лауреати в пет категории.
Журито в състав: Ханош Хасон - Израел, Филип Киркоров - Русия, Хети Джуда - Великобритания, Метар Дауд - Швейцария, под председателството на Вили Казасян определи като най-добра концертна програма "Стари песни за главното" на Обществената руска телевизия. В раздела за опера, мюзикъл и балет бе отличена продукцията на Шведската телевизия "Бардо 010". Шведската телевизия се класира и в състезанието за най-добър портрет и музикален документален филм с "Петер Йобак". В категорията "Шоу, скечове и други развлекателни програми" заедно на почетната стълбичка бяха поставени "Камерен квинтет" на Матар Продакшънс - Израел, и "Най-доброто от Каналето" на Камен Во.
Като най-сполучлива музикална програма за деца бе посочена "Теле Бим Бам" на ЛРТВ - Литва.
Наградата за най-добра детска музикално-образователна програма получи "Концертът" на МТВ - Унгария.
Както често се случва, наградите не стигат и се налага да се присъждат и специални поощрения. Специалната награда за най-добър портрет в раздела за деца бе определена за "Клоунът Андрейка" на РДР и ТВ-организация - Русия. Специалната награда за най-добро предаване за тинейджъри получи БНТ за "Клип купон". Председателят на международното жури удостои със своята специална награда филма "Прекършена песен" на БНТ.
Голямата награда "Златната антена" заслужи "Най-доброто, любимото, само за вас", програма, представена от независимия продуцент Филип Киркоров.


"Златната антена" през 98-ма има нов контекст. Фестивалът е наясно с него и още преди три години го предусети.
Сега и от самолет се забелязва, щом наближиш морето, че България се променя, дори и само за очи пред света. Мотото тази година е легалност. Битакът се превръща в бутик. Крайбрежието - тази сезонна витрина на държавата ни, реди футуристични картини: уличната търговия се сгъва в раковината на уютни интериори, парцалките яхват луксозни закачалки и излъчват сдържаността на униката. Тротоарните стендери с аудиопродукцията са потънали вдън морето заедно с проклетите пирати. Черноморието е притихнало в очакване на аплаузи от Европа и леко открехване на вратата. В легалност плуват малки оазиси с продукция, накичена със задължителните светещи стикери, СID-кодове и други доказателства за лиценз и законност. Фасада за пример и гордост. Няма аудиосергии на открито - няма проблем. Като количество обаче легалната продукция е абсолютно недостатъчна да оправдае съществуването и на най-скромния музикален бокс по морето. За целта си има пълнеж - помежду скъпата законна фонотека е същинската колекция - онази, заради която си струва да висиш тук и да плащаш наеми. Тя не е на показ и не е в магазинна наличност. Съществува на каталог. В ламинираните му странички трескаво се ровят пухкави пръстчета на розови туристи от бели страни. И поръчват, поръчват... Похожденията са меломански, но като схема напомнят секс-туровете до Малайзия. Онова, което в уредените държави е прекалено скъпо или подлежи на порицание от закона, можеш да си го позволиш в Малайзията на музикалната индустрия в ролята на анонимен турист. Ваканция е.
Официалната позиция на Европа, разбира се, е съвсем друга. затова доскорошните СD-босове се заемат с нещо далеч по-легално. Бизнесът се пренасочва към ерзаците на реномираните марки в облеклото. Това занимание не подлежи на международно порицание. Следователно е законно. От гледна точка на потребителя обаче забраните и легитимностите са хаос, в който липсва логика. Няма сведения засега "Ray of Light" на Мадона, пиратиран "in Вulgaria" да е повредил нечий слух. В същото време "Nike" или "Аdiddas" - пиратирани от съседни държави, предизвикват алергии, холандските, гръцките, китайските, хонконгските фалшификати в противослънчевата оптика водят до астигматизъм, но безпроблемно заемат място в легалния пазар. Така стигаме до дефиницията, че в България под пиратски продукт се разбира ерзац-продукт, произведен единствено в България.
Пазарът на "Златната антена" е нещо като живота в лабораторни условия. Китове- монополисти, гъвкави акули и дребнички пирани се забъркват в епруветка и сe прогнозира картината на бъдещето. Още на първото експо-пазарно издание експерти като г-н Гранжан, генералният секретар на фестивала "Златната роза" в Монтрьо, предупредиха, че да си вземеш голяма кошница с големи очаквания е излишно. Първо, защото пазарът не е профилиран - фестивалът е за музикални и развлекателни програми, но всеки предлага, каквото може. Естествено е, намираме се в етап на натрупване, някой ден сигурно ще дойде естествената диференцираност. Второ - защото пазарът на аудио-видеопродукция по принцип не търси като резултат светкавичната покупка. Това не е строително-архитектурно изложение, при което виждаш, купуваш и се обзавеждаш, а по-скоро е пазар на информация. Още в самото начало представителят на Турската телевизия например заяви, че едва ли нещо ще купи, защото по принцип интересът му е към американски продукти. За него ефектът е тъкмо в натрупването на наблюдения.
Метаморфозите в епруветката като основа за прогнозиране може би са най-любопитното в този златноантенски пазар. Преди три години събирането на всичко накуп имаше разконспириращ характер - кабелните оператори изпълзяха от сянката на своята полу или пълна нелегитимност, за да снемат ситуацията с увереността, че са невидими. И сами не усетиха как влязоха в регистрите на "скритата камера". Вторият пазар отбеляза официалната размяна на ритуалности. Кабелните оператори се превърнаха в обект за третиране чрез презентации, промоции и преки и косвени апели за приобщаване към ред и законност. Тогава присъствието на кабелистите си остана дискретно и не много доверчиво. Обяснимо - пропагандирането на идеята колко е лошо да крадеш и как красиво е да бъдеш честен бе абсолютно директно. Затова и не се сдоби с особено доверие. Сега мрежата на приобщаването бе хвърлена перфидно: кабелистите получиха възможността да влязат в ролята на питащи, обсъждащи и дори някои от тях си тръгнаха със светлата вяра, че мнението им ще бъде чуто, когато се гласуват закони. Мигът от историята на телекомуникациите, наблюдаван на този пазар, напомня ерата на натрупванията в Новия свят: първо е хаосът, сритването и бутането с лакти, после идва усмирителната ризница на закона. Който успял дотук - успял. Отсега нататък всички застават пред стартовата линия - и тези, които редовно са си плащали лицензи, и другите, които сега ще минат само с глоба. Впрочем около тези принципни положения най-вече са съсредоточени емоциите на семинарите на пазара. Вълненията около конфигурациите в новата игра дотолкова в момента отнемат вниманието, че конкретните програми с видеопродукция остават в периферията.
Програмите? Да, на "Златната антена" имаше и скрининг. Най-обемното впечатление от гъстата програма е мощната руска вълна. Невероятно е, че бездната от мизерията към пищността е прескочена с такава лекота. Руските аристократи в изкуството са преминали това изпитание лежерно и не са позволили да бъдат подмамени от съблазните на разточителството. "Стари песни за главното" е едно от доказателствата. Авторите на този филм дават на старите песни от някогашната руска естрада нов шанс за живот. И то тъкмо на онези, опротивели ни от предвзетия оперен маниер на изпълнение шлагери. Патетичността пак я има, но е приглушена и завоалирана от патината, търсена чрез новия аранжимент и носталгичния декор. Подходът на натрапването е абсолютно елиминиран, останала е сдържаността на ретрото, звучат шлагерите от едно време, вмъкнати в малка музикална кутийка - ако искаш, наблюдавай отстрани, ако имаш стари сантименти - влез и се потапяй в спомени.
"Най-доброто, любимото, само за вас" щеше да получи голямата награда дори ако продуцентът и главен изпълнител на мега-спектакъла Филип Киркоров не беше член на журито. Така, както друго конкрусно творение със сценарист Георги Кузмов, директор на фестивала, не се класира. Според регламента, нито единият, нито другият случай са прецедент. Следователно остава журито да прояви желязна обективност. Както и стана. Не зная дали правилата на играта на филмовия фестивал в Кан са също така либерални, но няколко дни преди "Златната антена" стана известно, че Мартин Скорсезе се е лишил от премиерата на своя "Кудун" в Кан, за да оглави журито. Преценил е, че двете му роли в един фестивал са несъвместими. Разбира се, Албена не е Кан, нито Монтрьо. Но защо да се бъде?
Полетът на Филип Киркоров във вселената на мегаспектакъла наподобява бънджи скок. Аха да стигне дъното на гигантизма и следва оттласкване - като във всеотдайно впускане, при което обаче винаги остава една възможност да се погледнеш и отстрани. Финален концерт от световното турне на звездата следва схемата на мюзикъл. Филип влиза неуморно от роля в роля. Превъплъщенията му - и актьорски, и вокални са толкова динамични и неочаквани, че когато към финала се появява в жълто-зеления костюм и маска, наподобяващ образа на Фаринели, си казваш, че не би било неочаквано, ако запее "Каста дива" на Доницети. И той наистина я изпява. Сцената е на много нива, които в синхрон или полифонично се развиват сюжети, фокуси магии... Включително и левитация. Върху тази своеобразна полиекранност Филип неизменно е централната фигура, която дърпа конците и свързва. Онова, което го сближава с Дейвид Копърфийлд, е хипнозата на личния му чар. Онова, което го отдалечава от Майкъл Джексън - звездата, с която често го сравняват, е отсъствието на маниакалност и намеци за свръхбожественост. Връзката с публиката е неизменната. Филип Киркоров сякаш във всеки момент е в състояние да й измери градусите, да поуспокои страстите или да подклажда нови. Оригиналното времетраене на спектакъла е три часа и половина. На фестивала видяхме съкратената му, поради изискванията на регламента, версия. Зрелището е откровено луксозно. Щастливо съчетание между слънчев талант и много, много пари. Предстои да го видим в пълния му вариант и наживо като подарък за българската публика, която, кой знае защо, по време на излъчването му за десетки страни по света остана изолирана. И за да не се заблуди някой, че в руската музикална телевизия вече всичко е наред, ще спомена заглавието "Утринна звезда"- една програма, която за пореден път доказва, че успехът не е гарантиран от парите и че в голямата телевизионна империя все още застоят е удобство.
Чарът на водещия е най-силният коз на Шведската телевизия. В "Петер Йобак" целта е ясна и позната - да се повдигне нивото на адреналина с доза класически и модерен мюзикъл. Петер Йобак вършее сред театрите от Стокхолм до Лондон, където се чувства в свои води, забавлява и просвещава едновременно. Той е обичаният актьор и популярният певец, затова е гидът, на който можеш да се довериш. Пак шведска продукция е най-естетската и според мен най-телевизионна програма - "Бардо 010". Балетният спектакъл е създаден специално за телевизията от хореографа Вирпи Паакинен и режисьорката Анна Дуел. Двадесет и три минутната творба се състои от няколко соло-части. Самотните изпълнители, заснети в резки светлинни контрасти, напомнят скулптури, които постепенно се раздвижват от музикалния импулс. Коефициентът на телевизионност в тази продукция е толкова висок, че остава без съмнение - много случаи камерата и светлината са сътворявали хореографията.
Общото впечатление от българските програми е, че те предварително се обричат да бъдат възприемани откъм своята музикална екзотичност. Когато става дума за представяне за пред света, популярна е идеята, че във фолклора и само фолклорът е истината. Е, напоследък и в musica sacra. Това ни представя на гребена на вълната на световния интерес. Но нито едното, нито другото като самостойна ценност са в състояние да спасят телевизионната творба от баналността и статиката. В документализма пък, вкусът към към трагичния сюжет надделява. Тази инерция намалява шансовете на онзи, който не страда да стане обект на тв-изследване. Откакто Антената се пресели на морето, все по-често се чува, че този форум е недостъпен за тв-твореца. А от конкурсната програма в зала "Атлантик" имаше идеи за купуване. Те обаче се разпиляха в празно пространство.
Организацията на "Златната антена" тази година бе поверена на три фондации: специално създадената за случая "Телевизионен свят", Арт-фондацията на Димитър Цонев и добрата стара "Аполония". Казват, че Българската национална телевизия продава дълго отглежданото си дете за осиновяване, за да спаси навършващата скоро 30 години "Златна ракла". Наистина драматична дилема. Така постъпват родителите в безисходица в отячаяните държави. Доколко е за добро - въпрос на бъдеще. Засега добронамереното тълкуване на разсиновяването може да се приеме като доброволен отказ от монополизъм. Като първа крачка в приравняването на Антената към общоприетите фестивални стандарти бе изискването пакетът от информация, предназначена за журналистите, да бъде заплатен. И дотук се свърши с информацията. Сред неточностите и пропуските в програмата най-очебийна се оказа липсата на превод на програмите. Обяснението, че те са музикални, ни връща далеч назад в детските години на Антената в Сандански, когато отегчения председател на журито подвикваше: "Давай, върти нататък, Девета симфония си я знаем"
И понеже "Златната антена", както споменах в началото, е в състояние да предвижда процеси напред във времето, сега е моментът да си кажем: пазарната еуфория ще отшуми, ще дойде време да се заинтересуваме и от творчеството. Нали тъкмо то е предмет на този пазар?
Елена Драгостинова