Джазът в черно и бяло

Първият въпрос, който зададох на Стефан Китанов, когато заговорихме за бъдещия "Мюзик филм фест", беше: "Ще гледаме ли "Канзас сити" на Робърт Олтман?". Не крия, че отрицателният отговор ме разочарова, но пък програмата компенсира това отсъствие с десетина документални филма за джаз и блус, които бяха безценни като информация за малцинството изкушени от джаза в нашата объркана страна. Присъствието на двама именити кинорежисьори като Лес Бланк и Дон Макглин правеше прожекциите още по-привлекателни. Тук щяха да бъдат и две от вдовиците на Чарли Мингъс (втората Силия и четвъртата - Сю), щеше да има и жив концерт, специално подготвен от младия Пепи Славов с пиеси от любимия му Мингъс. Всичко бе планирано така, че да се получи истински музикален празник и той бе постигнат в последната неделя от месец май. Младото поколение български джазмени свири вдъхновено и бе възнаградено с продължителни аплодисменти от отбраната публика, а Сю Мингъс му подари в знак на благодарност партитури с пиеси на своя легендарен съпруг.
Все пак беше малко тъжно да можеш без затруднение да преброиш всички присъстващи в зала "Люмиер" и да видиш в същото време на екрана същата Сю Мингъс пред препълнената "Карнеги хол". Нима и сред верните почитатели на джаза се възцарява това безразличие, което обгръща всичко наоколо? Нима и те се страхуват да нарушат поредния си неделен следобед? Щяха да научат повече за един белязан от смъртта музикант като Арт Пепър, да се преселят за час в невъобразимата житейска неразбория, сред която Чарли Мингъс е създавал своята изключителна музика, да усетят невероятното излъчване на Декстър Гордън. За всичко това и още куп интересни неща разговарях с Дон Макглин - режисьорът на тези филми. Пълният текст на това интервю ще бъде публикуван през август в списание "Екран".
- През последните години музикалната информация за джаза в България е достъпна като никога досега. Новите албуми пристигат на мига, дори някои от тях, преди да са излезли на пазара по света. В същото време информация за живота на големите джазмени почти липсва и филми като вашите на практика са безценни за истинските почитатели на джаза. Всъщност какво предизвика интереса ви към тази музика? Кое беше първото ви съприкосновение с джаза?
- Музиката! Първите три плочи, които си купих, бяха на Майлс Дейвис, Чарли Мингъс и Джон Колтрейн и аз все още не се разделям с тях. Това беше началото за мен. Бях 15-годишен. Трябва да призная, че и до днес ги слушам с голям интерес. Продължавам да ги обичам.
- Отстрани изглежда лесно, но дали наистина е така? Трудно ли се навлиза в света на един джазмен с камера?
- Зависи за кого правиш филма. Арт Пепър беше много отворен да покаже и разкаже всичко. Беше наистина чудесен. Колкото до чарлз Мингъс - той беше мъртъв от 10 години, когато започнах да правя филма за неговия живот. Трябваше да постигна един съвършен колаж от всичко, което бях гледал и чувал за него. Превъртах всички ленти и просто казвах - "Окей! Това става и край!". Хубаво беше, че имах много материал, но и изключително трудно. Мингъс е много сложна личност и за да постигнеш духа му от отделни късове лента, изисква огромен труд. С Арт (Пепър) беше много по-лесно - просто му казвах какво да прави. Е, в началото беше много уплашен. Беше много изнервен и по-късно твърдеше, че това било най-трудният ден в живота му. Бях избрал за първи снимачен ден дата, на която той имаше концерт. Арт просто полудя. Казваше: "Всеки път, когато имам свирене, се съмнявам дали съм все още толкова добър. А сега и камери. Ставам луд!" Но това беше само в началото. След това ни се довери и всичко тръгна от само себе си.
- Мислите ли за следващия джазмен, когото ще снимате? Сигурно не сте спечелили много от филмите за джаза, но въпреки това планирате ли нещо в бъдеще?
- Много е трудно да правиш филми за джаза. Направих два един след друг - за Декстър Гордън и за Чарлз Мингъс. Сега ми се иска нещо по-леко. Навярно ще направя филм за един от моите любими автори на песни - Харълд Арлън. Смятам, че той е един от най-великите композитори на Америка. А и знам, че този филм няма да ме завлече в сложен и объркан живот като този за Чарли Мингъс. Ще бъде забавно. Ще сложим Франк Синатра, който пее песен на Арлън, Джуди Гарланд с "Над дъгата", Бинг Кросби... Искам да бъда на едно по-спокойно място в моя следващ филм. Всъщност аз имам само три истински филми за джаза. Останалите са за популярната музика - за "Милс бръдърс", за Глен Милър. Обичам да правя филми за джаза, но сега е време да направя и нещо за попмузиката, за да получа и малко пари.
- Накрая ще ни разкажете ли нещо, което е хубаво, но е останало извън филмите?
- Когато снимах филма за Арт Пепър, имаше едно място, в които той свири в дует с Милчо Левиев. Не можах да намеря място за този дует във филма. Все пак филмът беше за Арт и неговия живот. Музиката беше изключителна и аз я запазих с мисълта някога да я покажа. Искам хората да я видят, защото Милчо е един чудесен музикант. Има и сцена, в която Милчо е сам и свири пиеса, която наподобява Равел. След това ги имам заедно с Арт да свирят Телониъс Монк. Наистина искам да покажа това. Може би ще похарча малко пари...
- Значи и българският джаз може да бъде интересен за вас?
- Да, естествено. Аз искам да направя филм за Милчо Левиев. Ще се срещна с него в края на лятото. А ако и в България някой има интерес към този филм, дайте да го направим заедно!

Йордан Рупчев