Ви-тол данс къмпани (името означава "Вертикален полет и приземяване") - английска трупа за модерен танц, се представи в "Салон на изкуствата'98" със спектакъла си "...И само истината... Тайната около едно убийство". Това е авангардна творба, съставена от танц, музика, театър, кино. По-същественото в случая е, че авторите й са се опитали да изтръгнат танца от неговите абстрактни селения, давайки му конкретна задача в обикновения делник на съвременния човек. Жанрът на творбата се движи някъде между криминалето, психотрилъра и екшъна. Основната тема е агресията и автоагресията на човека от края на ХХ век. Ето какво четем в програмата (сюжетът на произведението е дело на цялата трупа): "Възкръснал от мъртвите, домакинът Джейк ни потопява в кошмарната, почернена от убийство атмосфера. Четирима герои - съпругата, съпругът, любовницата и съседът на едно щуро парти, надрусани и насмукани, така откачат, че биха духали и сладоледа, за да изстине. На следващата сутрин единият от тях бива открит убит." Следва позната схема - всеки е невинен, всеки е виновен. И по-рано бяхме виждали съчетание на танц и кино. Тук предимството е, че се постига многоизмерност на драматичната ситуация (например живите герои танцуват любовен дует, докато техните двойници от екрана се мразят и преследват). Фактът, че хореографът Марк Мърфи е и филмов режисьор, си казва думата. Твърде много неща се случват едновременно на сцената. Зрителят едва смогва да обхване паралелно вървящите филмов разказ, драматургически текст, сценично и танцово действие - вихрещи се по различните площадки, екрани и по покрива на декора. Когато на танцьорите се дава възможност да потанцуват по-дълго, установяваме, че те наистина са професионалисти от висока класа. Красива е и хореографията, в която движението е наистина вертикално, а родените от него форми и съчетания радват окото с нетрадиционната си инвенция. Изобретателността на хореографа в наново и наново повтарящото се с възглавница убийство (всеки от героите влиза в образа на убиеца) е впечатляваща. Редуват се сцени, съчетаващи в себе си насилие, нежност, бруталност, страх, жестокост, секс и извратеност, които зареждат зрителя с негативна енергия. Танцьорите - нека кажем имената им - Кристин Девани, Джеймс Хюисън, Кирон Джекинс, Марша Пук и Карл Съливан - са също така и превъзходни артисти. Те смайват със своята издръжливост и подготовка, тъй като напрежението, бесният ритъм и динамика на спектакъла са уникални. Но каква е все пак така дълго търсената от героите истина? Дали тя не се крие в думите на възкръсналия от мъртвите и водещ разследването Джейк: "всеки размазва лайната си по лицето на другия"? Зрителят изпитва съчувствие към опустошените духовно герои, но това не му пречи да констатира липсата на хомогенност между компонентите в творбата. Колкото до художествените й достойнства въпреки безспорния професионализъм на нейните автори, тя не съумява да надхвърли рамките на добре познатите ни, заливащи ни отвред екшъни.

Маргарита Михайлова