В галерия Ата-рай е представена изложбата на Кирил Златков и Иван Филипов "Опити с кучета". На 15 юни тя бе открита от Диана Попова:

Уважаеми дами и господа,
Както вече сте се убедили, в изложбата няма вивисекции, няма ужаси или болезнености. В тази спокойна експозиция от кротко спящи кучета и опитите, и поуките имат съвсем различен характер.
Преди повече от година Кирил Златков бе ухапан от бездомно куче в Борисовата градина. По препоръка на лекарите той трябваше всекидневно да наблюдава кучето, търсейки евентуални признаци на бяс. След време всичко свърши благополучно: Кирил Златков не побесня, а кучето сигурно и до днес се възмущава хапливо от гражданите, дръзнали да минат твърде близо до белязано от него дърво. Съдейки по настоящата изложба, единствената последица от тази история е, че художникът вероятно е развил т.нар. Амстердамски синдром. Става дума за заложници, които живеейки известно време с похитителите си, се привързват към тях, споделят възгледите им и оправдават действията им, включително и собственото си отвличане.
Тук според мен е първата "поука" от изложбата - осъзнаването, че от години всички ние сме заложници на бездомните кучета. Те са нашият нерешен и нерешим проблем. Поне веднъж годишно взрив от статии кори общината за липсата на приюти, спори за цените на инжекциите за стерилизиране или приспиване и после постепенно замира. Просто се примиряваме с мисълта, че кучешкото общество съжителства с нашето, но някак си пропускаме да забележим, че то се развива и адаптира по-бързо и по-добре от нас. Кучетата се научиха да пресичат на светофари, превърнаха омразата си към колите в забавна игра, познават и отбраняват от пришълци живеещите в блока, който са "обявили" за своя територия, докато често самите хора не се познават.
Ние обаче не можем да се приспособим към тях. В качеството си на заложници ту се умиляваме от тантурестия мъник, размахал доверчиво опашчица, ту привиждаме в него бъдещия страховит софийски пес, край който ще минаваме на тръни. Но през ум не ни минава, че можем да се научим на нещо от него. Например на неговата "нирвана" - способността му да спи безгрижно сред фучащи коли и изнервени хора, напълно убеден, че нищо лошо няма да му се случи. И обикновено е прав. Той е самото олицетворение на позитивното мислене, за което ние мечтаем, докато непрекъснато си създаваме проблеми.
Може би това е втората "поука" от изложбата на двамата автори. Мотивът спящо куче на различен фон и в различна среда може успешно да замени фототапетите с поточе и дървета, хвърлящи шарена сянка. Те само ни напомнят, че не сме сред природата, докато бездомните кучета с неизчерпаем житейски оптимизъм са навсякъде около нас. Ето как изложбата поставя един насъщен социален проблем, игнорира нерешимостта му в реалността, модифицира го естетически и в плана на художественото поне го лишава от болезненост. До следващото ухапване.