Софийски музикални седмици

Необичайно кратките "Софийски музикални седмици" завършиха ден преди откриването на световното футболно първенство. Безпаричието на този фестивал със славно минало хвърляше непрекъснато сянка върху 29-ото му издание.
Клавирното дуо от САЩ - Стефани Стояноф и Томас Мастрояни, чието гостуване във фестивала е осигурено от посолството на САЩ в България и международната фондация "Св. св. Кирил и Методий", се оказаха двама средна ръка пианисти, чийто концерт сгромоляса фестивалното ниво до най-ниската му точка. Дали трябва да се доверяваме на избора на чуждестранни посолства, дори когато те подпомагат със средства безпаричния фестивал?
Камерен по своя характер в по-голямата си част (пак поради горепосочените и непрекъснато споменавани причини), фестивалът завърши с концерт на Симфоничния оркестър на Националното радио под палката на Милен Начев и със солист Александър Райчев-син. И в последния си концерт фестивалът остана верен на принципа да гради програми и репертоар около юбилейни годишнини на наши и чужди композитори: този път годишнините бяха две - 125 от рождението на Рахманинов (Трети клавирен концерт) и 80 от рождението на Бърнстейн (първо изпълнение в България на музика към балета "Faney free"). Извън тази юбилейна орбита остана само Рихард Щраус, представен с Фантазия из операта "Жената без сянка". Оркестърът демонстрира звукова мощ, която дори беше в излишък: при цялата хомогенност на ансамбъла и чудесните изяви на солистите, Милен Начев, диригент с великолепен рефлекс, трябва да прецизира "слабите моменти" в музиката, да потърси противоположния на мощните кулминации полюс, за да има база, от която да гради. И още нещо: при цялата оркестрова виртуозност и блестяща изява на солистите, както и респектиращата техническа прецизност в интерпретацията на Бърнстейн, липсваше красотата на звука.
Александър Райчев-син се представи като темпераментен пианист-виртуоз, освободен в контакта си с оркестъра и публиката; на много места в концерта на Рахманинов оркестърът заглушаваше солиста и в стремежа си да изплува над масивните звукови вълни, пианистът скъса струна на рояла.
Фестивалът завърши. Негов достоен рицар бе принеслият се доброволно в жертва проф. Димитър Тъпков - председател на фестивалния комитет. Тук трябва да се отбележи, че не е по силите на един човек, дори с огромен организационен и административен опит, да разреши финансовия въпрос на този най-голям (какъвто би трябвало впрочем да бъде) български музикален фестивал, ако не помогнат Министерството на културата и Столичната община. Не само със средства отпуснати от собствените им бюджети, но и със съдействие за намиране на субсидии от други източници. На финала възниква въпросът защо Националната опера остана извън фестивалната програма. В същото време в афиша на Седмиците се включиха и двата водещи симфонични оркестъра - Филхармонията и Радиооркестърът, както и Музикалният театър, с една достойна премиера, и балетната трупа "Арабеск".
Проблем е и координирането на културните изяви в столицата. Елитната музикална публика на София по време на фестивала реагира точно, показвайки отличната си ориентация към стойностното, което бе толкова малко. И ако много от изявите в един музикален празник са по-делнични от музикалния концертен делник през сезона, то как да се оправдае смисълът на провеждането му?

Румяна Апостолова