Преводачът
като читател и писател

Конференцията беше в Прага от 23 до 25 май. Организирана бе от Австрийското сдружение на преводачите с помощта на Австрийския институт за Източна и Югоизточна Европа, филиал Бърно. Със средства на Европейската комисия с кодово наименование "DG X - програма Ариана" и на "КултурКонтакт" Австрия.
Темата беше The Translator as Reader and Writer. Проблемът е заложен в самото название. Че преводачът е особен вид читател, се смята за естествено (някои го смятат за най-внимателния, други за идеалния). Дали обаче той е писател или просто пишещ (брат). Ето това е проблемът. Защото ставаше дума за художествения превод и за теорията му, и за преподаването му.
Конференцията неслучайно беше в Прага. Какво е станало с теорията на художествения превод след Иржи Леви. Комай не много, научихме от Иржи Пехар от Съюза на преводачите в Чехия.
Статусът на преводача на художествена литература навсякъде по света не е особено висок, узнахме от повечето доклади. Въпреки това ентусиастите да се реализират като такива не намаляват.
Но в центъра на вниманието беше обучението по художествен превод. Това е основната тема и на цялостната програма "Ариана", стана ясно от въведението на Питър Буш от Университета на Източна Англия и председател на програмата.
Навярно за мнозина подобно начинание е доста съмнително. Можем да изразим този скепсис с един анекдот от времето на Платон. Попитали Изократ, който бил основал школа за оратори, кому са нужни такива школи, след като човек или се ражда оратор или не. Изократ отговорил: Така е, оратори аз не мога да създам, но дайте ми един такъв роден оратор и аз ще направя от него добър оратор.
Този бе патосът на повечето от докладите, представящи обучението по художествен превод в страните, участнички в програмата "Ариана": Майкъл Холман от Университета в Лийдс, Валтрауд Колб от Виенския университет, Солвейг Шулт Улриксен от Осло, Франсоаз Картано от Париж.
Едно заседание бе назовано "Профили на други страни". Представена бе ситуацията в България (Ана Димова), в Русия (Марина Коренева), в Унгария (Миклош Дьофри), Словения (Ирена Тренц-Фелих), африканската перспектива (Уангуи уа Горо) и индийската ситуация (Карин Рауш). Целта на тези профили бе да се включат и други страни (извън Европейския съюз) в програмата "Ариана".
Извън конференцията имаше още едно събитие, свързано с превода. В рамките на Панаира на книгата, провеждан всяка година по това време в Прага, се присъжда от четири години Анти-награда на Съюза на преводачите за най-лошия превод на годината. Тази награда няма за цел да съсипе репутацията на преводачите, а да предупреди издателите да не възлагат преводи на непрофесионалисти. Похвално начинание, но съвсем не безопасно. Тази година най-лошият превод всъщност беше плагиат, преиздаден стар превод на нов глас. У нас на пазара има доста достойни за такава награда печатни произведения.

Ана Димова