Кино по време на световно I

В четвъртата минута Стоичков се измъкна от халтавата отбрана на Парагвай, нахлу в наказателното поле, но вместо да се пребори докрай, полегна за дузпа. Реферът не свири. Нашият отправи дружески поздрав към нещастната му фамилия.
Продължихме да мачкаме парагвайците. Илиан Илиев ги връзваше на фльонга. Ивайло Йорданов ги парализираше. Стоичков нацели гредата. Изтървахме много положения. И така цялото първо полувреме.
Дойде обаче втората част и момчетата ни объркаха жанра. Нищо не остана от екшъна преди почивката. Провлачи се едно бавно действие - като във филм на Миклош Янчо, но не така концептуално. Ако трябва да сме откровени - и помен от концепция нямаше. Само Стоичков остана верен на характерната си роля - псуваше вдъхновено. Хубавото е, че поне се разминахме с абсолютния жанров микс, когато битовата драма с комични елементи преминава в трагедия. В смисъл, че не паднахме.
Това беше филмът на седмицата. Типичен български филм. Тъкмо си решил, че може да излезе нещо свястно, и нещата тръгват с главата надолу. Сетне текват дежурните оправдания на авторите, които винаги търсят причините извън себе си. Сега проклятията ги отнесоха атмосферните условия, недоброжелателната френска публика и продажният рефер, който пък задължително е част от глобален международен заговор срещу отечеството ни.
Извън световното по екраните върви един друг филм, който заслужава да се види - "Луд град" на Коста Гаврас. Може би от "Телевизионна мрежа" насам е нямало толкова смислено и задълбочено занимание с ролята на медиите в живота на хората.
Тв репортер (Дъстин Хофман) неволно става свидетел как отчаян от уволнението си пазач (Джон Траволта) нахлува въоръжен в музея, където е работил, за да се разправя с бившата си началничка. Пазачът не ще да я убива, просто иска да я принуди да го изслуша. Низ от нелепи случайности обаче преобръща историята - ранен е човек, деца са взети за заложници. Репортерът усеща, че това е големият му професионален шанс. Започва директно телевизионно излъчване от музея. Така драмата на един обикновен, съсипан от съдбата човечец се превръща в шоу, което докарва до истерия целокупната Америка. Следват изблици на инфантилна хищност или хищен инфантилизъм... Въобще ужасно нездрава работа, където хората са актьори в безвкусно и зловещо представление. И тези хора, застанали веднъж пред камерите, наистина започват да актьорстват. Те престават да са самите себе си. Лицето Х изведнъж става лице У - карикатурна фигура, готова на всичко, за да е пред очите и в устите на зрителите. Зрителите пък също не са хора - те са проценти в качването или спадането на телевизионния рейтинг.
И какъв е изводът? Такъв: човекът е измислил медиите, но постепенно медиите започват да измислят човека. И той губи плът, губи кръв, губи сърце, за да се трансформира в бездушен електронен (или вестникарски) образ.
Филмът на Гаврас е морализаторски, но не е дидактичен. Режисьорът не изстрелва посланията си в предъвкан вид. Той се вглежда в хората, изследва полутоновете в поведението им и промените в тяхната психологическа нагласа, среща ни с живи характери, а не със силуети-знаци. Много са нюансите в действието и те са изведени деликатно и чисто. Така Хофман и Траволта тръгват от противоборството, за да застанат после рамо да рамо в една безнадеждна игра, в която и двамата са обречени да бъдат жертви. Интелигентният герой на Хофман осъзнава това, но... Едва когато е вече прекалено късно.
Спирам, защото наистина стана късно. Започва мачът с Нигерия - новият филм на седмицата.

Борислав Колев