За брака, футбола,
частната собственост
и феминизма

Едно световно първенство по футбол безспорно дава повод за генерално сражение в семейството между мъжа и жената. И не толкова самото състезание е виновно, разбира се, колкото неговото пълно проследяване по телевизията. Още повече, ако часовете на излъчваните мачове - както е в настоящия случай - съвпадат с разни сапунени сериали и филми. Тук телевизията поема друга функция, защото в повечето случаи като че ли наистина работи поне за външното сплотяване на семейството. Изглежда понякога тя мефистофелски трябва да предизвиква раздори, които после нейната добра половина да изглажда. От една страна, тъй като сме в ерата на електронните медии, сега и най-фантастичните подозрения към тях в манипулации са позволени. От друга обаче, зловредната роля за обществото на излъчващата футболни мачове телевизия лесно може да се докаже, ако се пресметнат разрушаващите се бракове в този момент по света - в Европа, Латинска Америка и дори в Азия. Африка, както винаги, никой не брои, но вероятно и тук, на това статистическо поле, тя ще поднесе своята изненада. Разбира се, за истинския футболен запалянко спечелването на световната купа от неговия отбор е нещо много по-значимо, отколкото запазването на някакъв си брак, който времето така или иначе бракува. В случая за мъжа няма значение дори частната собственост - той всичко би отстъпил на своята половинка, освен заветния телевизор. Така да се каже, световното първенство отприщва, от една страна, низките страсти в силния пол, но от друга, то го издига до неочаквани висини на благородство в тази тъй прагматична епоха. Едно от женските вайкания по време на световно първенство се разнася около случая със салатата; нежната половинка кълцала в кухнята, докато грубият пол изпотявал с алкохолните си пари синия екран. Като че ли "Робинята Изаура" е толкова възвишена, та изключва салатите, мезетата и подкрепящите питиета. И не пъшка ли мъжът в течение на цялата година под игото на сапунените сериали?
В България е неизвестно обаче какво мислят феминистките по случая. Вероятно те биха атакували както разбирането за мъжката низост/благородство, така също и женските робско-коварни тактики. Гневно биха възроптали срещу тази мъжка телевизия в този така мъжки свят - нещо, в което мъжете пък отдавна вече не са убедени. Дали феминистките ще се обединят около идеята за широко телевизионно излъчване на едно женско първенство по футбол? То не би било никак безинтересно и за мъжете. Въпросът е, че това женско първенство пак ще бъде в своята подчинена роля спрямо мъжкото. Всъщност компромисът е само един: игра на жените срещу мъжете при задължително присъствие на съдийки-феминистки. Това състезание ще се води според съответния правилник, който ще позволява твърдо игрово поведение на жената, докато всяко нейно докосване от страна на мъжа ще се санкционира с наказателни удари и картони. Глупавият мъж, ФИФА и телевизията биха се съгласили и с тези условия. Въпросът отново е в консервативната, желаеща допира, жена.

Ромео Попилиев