Време (пак)
за налягане на парцалите

И така, пътуването на проектозаконите за радио и телевизия и за далекосъобщенията продължава. Преминали първото четене в пленарната зала на парламента, те се отправиха към тихите гари на комисиите, където им предстои да бъдат дохигиенизирани и догримирани - преди навлизането им в зоната на известната Неизвестност на второто четене. Разбира се, няма съмнение, те ще преминат триумфално през шпалира на мнозинството, вратите на живота ще се отворят за тях; и блестящи, и горди с безпроблемното си пътуване, те ще започнат да подреждат Бъдещия Правилен Ред. А ние ще се дивим на поредното чудо, изскочило от вратите на законодателя, което се захваща да прекроява живота ни.
Дали защото специалистите, които се занимават с материята на електронните медии, се броят на пръсти и на всички ни омръзна да слушаме от едни и същи уста едни и същи възражения?
Дали защото в обществото е натрупана умора и то е вече безразлично към обществени дебати, към призиви за повече "гражданско общество" и "свобода на словото"?
Дали защото правителството, концентриращо власт из ден в ден в едно апатично общество, неспособно да създаде и читава опозиция, нареди оттеглянето на последното останало препятствие - проектозакона "Свободно слово"?
Но смисълът на предлаганото в проектозаконите не стигна до съзнанието на гражданите на Републиката.
А той е: Правителството ще държи в свои ръце кранчето, то ще разрешава на един и ще забранява на друг да прави радио и телевизия. Това бъдеще развълнува единствено вадещите си хляба от проекти за "хармонизирането" ни с Европа. За всички останали притегателността на аргументите, че в Европа е друго, като че ли започва да отслабва. Във всеки случай правителството обеща до 2002 г. да дохармонизира законите с европейските изисквания - след като е разрешило на един и забранило на друг, след като е продало на "правилните" субекти Ефир 2 и "Христо Ботев" (а може би Канал 1 и "Хоризонт"?).
Най-интересното в подобието на обсъждане на законопроектите за електронните медии бе, че журналистите, които го провеждаха, се грижеха единствено за интересите на собствениците на медии. За собствените си интереси - доста застрашени при предстоящите прелицензирания, преконцесионирания, приватизации, сливания - журналистите не посмяха да питат, камо ли да поискат те да бъдат защитени в бъдещите закони.
Разбира се, на журналиста му е дебел вратът... Той урежда положението си сам.
Последният случай на уреждане на положение се разигра наскоро пред милиони очи. Най-разследващата журналистка на обществената ТВ, тази, която от години в името на истината звъни по врати и пита хората защо не искат да я пуснат в хола си, звънна и на вратата на министър-председателя. Той я пусна, за да обясни, че един негов подпис за освобождаване на нещо от митницата, даден преди време в качеството му само на министър, под натиска на негови съпартийци, не е простъпка. Още повече, че върху подписа няма печат. Простъпка са обаче действията на митничарите, уважили подписа. Това твърдение най-разследващата журналистка подкрепи, без да губи време, тъй като, оказа се, темата на предаването е разобличаване на други двама души, които са отдавна в чужбина. Целта на предаването, обаче, беше старият, изпитан от десетки години трик да подкрепиш управляващия, като му зададеш един-два уж неудобни въпроса, а всъщност изместиш проблема в удобната за него посока. Подкрепи го, за да те подкрепи и той.
Това предаване, излъчено почти по времето, когато медийните проектозакони напускаха триумфално пленарната зала, даде доста храна за размисъл. Дали великата правда, оная - ленената, конопената, шаячната, не е пак да си налягаме парцалите? След като в атмосферата на погаснал ентусиазъм и абсолютно неясно бъдеще, в която живеем, дори предаване, структурирано по тертипите от Татово време, не ни прави впечатление.

Христо Буцев