Втори
Ъндърграунд фестивал

Отново е юни и отново се запътваме "през централния вход, отляво в дъното през стъклената преграда до блок 9 А-Б и служебния асансьор към ниво -3" - така както акуратно е обяснено на поканите за София Ъндърграунд 2. Както и миналата година, куратор е Руен Руенов плюс Димитър Евстатиев и Боряна Драгоева (асистент). Сега фестивалът включва повечето от миналогодишните участници, но има и нови хора. Още в първите минути се очароваме от няколко неща. Навън е горещо, а в подземията на НДК, без да има климатик, е приятно хладно. Освен това има пиене и повечето от посетителите са ти приятелчета от нощните клубове, дошли да опитат нещо ново, защото им е писнало да се блъскат по дискотеките. В този смисъл атмосферата, която цари, има повече мирис на ъндърграунд от някои от пърформансите с подобни претенции. Добре е, че имаше от всичко: и качествени неща, и абсолютни боклуци, и такива, които въобще не можах да видя. Първо, поради тълпата, която ми пречеше, и второ, поради дългото времетраене на фестивала (започна в 20 ч. и завърши в 6 ч. на другия ден).
Тази година еуфорията около пърформансите като че ли беше по-малка. Художниците гледаха да спазят определения им час за изпълнение, и това също не беше зле. Според мен два от най-добрите пърформанса бяха тези на Даниела Костова и Боряна Драгоева.
Даниела показа маса за тенис, която в средата вместо мрежа има високо прозрачно стъкло. Тенисистите са двама близнаци, облечени еднакво. Решаваща роля е тази на стъклото, защото на пръв поглед близнаците си партнират, а всъщност противник на всеки от тях е стъклената преграда. Смятам, че в случая изводите са ясни и няма нужда от допълнителни обяснения.
Пърформансът на Боряна представляваше поклонение на Ким Ир Сен и принцеса Даяна. Под окачените портрети на двамата авторката беше поставила венци в знак на своята почит. Всеки от посетителите можеше да си избере пред чий портрет да се поклони. Идеята се базира на това, че колкото и различни да са тези личности, световните медии показаха идентични картини след тяхната смърт. След кончината на корейския диктатор искрена тъга обзе всяко истинско комунистическо сърце - старци си скубеха косите, пионерчета търкаха зачервените си от плач очички по площадите на Пхенян. Когато миналото лято катастрофира лейди Ди, другата половина на света изпадна в масова истерия. Всички бяхме свидетели дори на купищата цветя и некролози, с които беше затрупано британското посолство в София.
Разбрах, че друг интересен пърформанс е бил този на Limbourg brothers, но за съжаление не успях да го видя. Не ми беше възможно да се добера и до пърформанса на Борис и Габриела Сергинови.
Много хитро бяха постъпили Иван и Симеон Николови. Бяха отворили щанд (галерия) за бира и твърд алкохол, които продаваха като произведения на изкуството. Като си купиш бирата например, ти слагат червена точка върху чашата, все едно си направил покупка на живописен шедьовър. Търговия с хамбургери въртеше и Хубен Черкелов, но аз не се престраших да си купя заради риска да хвана натравяне или дизентерия.
Димитрина Севова беше вързала два живи бройлера насред отрязани кокоши крака. Тероризираше ги със силна музика, а зад тях прожектираше диапозитиви с ножове, вилици и тенджери. След тази визия няма да спра да ям пиле по китайски, но пък и няма да попреча на някои организации за защита на животните да лепне тлъста глоба на художничката. Така и пърформансът ще е по-завършен.
Другата част от вечерта продължи със сешън в зала 2. Участваха много джаз музиканти като Васил Пармаков, група ОМ и т.н. Гвоздеите бяха два: Сашка Васева и цял цигански духов оркестър, докаран чак от Видин. Май че в тази втора част на вечерта объркването бе голямо. Против циганския оркестър нямам нищо. Те свириха и парчета от филма "Ъндърграунд" на Кустурица. Весело и забавно, но все пак името на един филм не е гаранция, че неговият саундтрак носи идентични стилови особености. Дори това да е шега от страна на организаторите, не им прощавам неподготвеността за това що е ъндърграунд музика. Бива ли да се излагат, канейки формации, свирещи основно джаз, пък бил той и алтернативен. Тук обаче става опасно, защото, не дай си Боже, можем да се запитаме каква е българската ъндърграунд сцена и има ли почва у нас. И тогава...

Борис Костадинов