Съюз на единомишленици

Камерното дуо Георги Спасов - Светла Славчева някак незабелязано стигна пълнолетната възраст 20 години. Може би защото индивидуалният растеж и на двамата се движеше в своята си посока, без "фаталното" обвързване на единствения артистичен модел. И флейтистът Спасов, и пианистката Славчева през последните две десетилетия защитаваха самостойното си присъствие на сцената, суверенната си солистичност и слушателски пристрастия. И все пак "зависимостта" е била на една ръка разстояние, още от ученическите им години. Завършват един клас в Русенското музикално училище, следват в един курс в Академията и заминават по едно и също време в Париж на специализация: той - при Жан-Пиер Рампал и Ален Марион, тя - при Ивон Лефебюр и Франс Клида. Точно там, в Парижката консерватория през 1978 г. Георги Спасов и Светла Славчева решават, че съдбата им е дала твърде много знаци, за да не й обърнат внимание и ознаменуват началото на камерния си ансамбъл не къде да е, а по ефира на Радио Франс. Изсвирват ла мажорната цигулкова соната на Цезар Франк във флейтовата редакция на Рампал и това е първата стъпка по общия им, днес утъпкан път. Интересът към френската музика не е предмет на носталгия, но юбилейният им концерт на "Софийски музикални седмици" съзнателно почете именно френското кръщаване на дуото с Дебюси - Балада, Шест антични епиграфа, "Следобедът на един фавн" и Цезар Франк - Соната ла мажор. И не само това. Показа, че стилът, музикантският вкус, прецизността и артистизмът са непреходни характеристики на състава.
Сигурно Георги Спасов и Светла Славчева интуитивно са открили най-верната формула за дълголетното съвместно музициране - постоянство, но и достатъчна доза свобода. Никой не пречи на другия, напротив, контактите им са освежаващи и за двамата. Изявите им като камерна двойка всъщност са част от активната им личностна кариера. Музицирали са на всички наши фестивали - "Мартенски музикални дни", "Варненско лято", "Аполония", Софийски музикални седмици", кръстосвали са страната надлъж и нашир, имат и гастроли зад граница: Братислава, Виена, Будапеща. В репертоарния подход към всички тези концерти личи императивът на Георги Спасов - достатъчно сериозно, но и достъпно за публиката. И още - отказ от тиражиране на програми, колкото и да са сполучливи, а и атрактивни. Дори сега - в юбилейния маратон на дуото - на фестивалите в Русе, София, Варна, публиката е възнаграждавана с различни "лакомства". Както казва флейтистът: "Ако някой реши да проследи маршрута ни, нека никъде да не чуе едно и също..." Свирили са много и всякаква музика: Моцарт, Райнике, Барток, Дебюси, Равел, Шуберт, Франк Мартен, Цезар Франк, Прокофиев... Съвременни опуси, също и български (на образователните им концерти в редица градове). Вкусът им към изненадите извади на сцената истински инструментални бисери, просияли за първи път в преработка за флейта и пиано. Такъв беше например рециталът им с популярни романси от виолончеловата и цигулкова литература.
Какво предстои? Естествено следващите двайсет години! Които сигурно ще бъдат също толкова ползотворни, колкото и оставените зад гърба им. Защото днешната им изпълнителска форма е още един знак, че никой от двамата не мисли да остарява.

Олга Шурбанова