Лястовици от Япония ги нарече наш поет при първото им гостуване. Сега Киоко Сакай и Джунко Морита отново долетяха у нас, за да направят рецитали в Пазарджик, на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив и в музея "Земята и хората" в София, където имах удоволствието да ги чуя. И отново да се уверя в солидната класа на това известно токийско клавирно дуо от млади преподавателки в "Мусашино академия музике".
Три крупни пиеси на трима автори, еднакви по националност и величие, но твърде различни по стил и клавирна изразност, фигурираха в програмата и им предлагаха всички възможности да покажат разностранността на своя натюрел. По-точно - на своите индивидуални натюрели, сплетени в симбиозата на единен ансамбъл. Нито ритмическия синхрон, нито качественият звук, нито интерпретаторският замисъл излизаха извън това единство и когато водеше и свиреше първата партия Киоко сан, и когато прима беше Джунко сан.
Сюитата из "Лешникотрошачката" на Чайковски може би стана най-привлекателният номер за слушателите, това бе някаква странна звукова икебана. След нейната изтънчена поезия пианистките рязко превключиха в напористата стихия на "соцреалистичното" Концертино от Шостакович. Разбира се, техният стил и специфичната "японска захапка" на клавиатурата и музиката неизменно присъстваше и тук, но аз долових и някаква близост с интерпретацията на тази пиеса от нашето прочуто клавирно дуо Ганеви (понастоящем професори в "Мусашино", при които са специализирали и с които са имали съвместни прояви). Токийският дует пак "превключи" и в последната пиеса - приглушено-драматичните и мъжествено-романтични "Симфонични танци" на Рахманинов. Главоломно трудна е тази творба, почувствах на места статика и липса на тонус в драматургическото изграждане, но това не смути усещането ми за техническата и артистична зрелост на клавирното дуо Сакай и Морита. И си пожелах, когато "лястовиците от Япония" пак долетят в България, да изсвирят тъй майсторски и някоя майсторска българска творба.

Евгени Клостерман