Как да се предпазим от безпринципност

Има ли в момента система за оценка на ръководните кадри в големите музикални институти; има ли система за оценка на младите творци? Съществуват ли принципи, според които се сключва договор с директор на музикален институт с национално значение например или с главен диригент - кога той договорът е безсрочен, кога е срочен и според какви критерии се определя продължителността на неговата срочност (според справката на Министерството на културата, която буквално препечатваме по-долу, е трудно да се разбере какви принципи и критерии действат, в кои случаи се провежда конкурс и в кои не). На последното заседание на Съвета за музика при Министерството на културата (14 юни) Съюзът на музикалните и танцови дейци в България е поел ангажимент да предложи най-целесъобразните начини за провеждане на конкурсите за главни диригенти и за преценка на младите творци. Срокът е следващото заседание - 16 юли. Дали точно подобна организация трябва да регламентира взаимоотношенията на държавата със собствените й служители, е отделна тема. Многото въпроси обаче, които предизвика справката, са поводът да предоставим думата на Драгомир Ненов, председател на СМДБ:
От пръв поглед е ясно, че съществуват парадокси: някои от ръководните кадри във филхармониите и оперите са назначени до обявяване на нов конкурс (който може да бъде обявен и след един месец, но и след 10 години), други са до определена дата, която не съвпада с края на артистичния сезон, а с края на календарната година. Ако съпоставим продължителността на договора на един главен диригент с договора на един оркестрант, в повечето случаи се налага изводът, че дори тутистът е по-устойчива фигура от този, който би трябвало да разгръща планове и репертоар сезони напред и да изгражда физиономията на оркестъра. Във връзка с това се налага да уточним какво е концертен сезон - ако за един оркестър с регионални функции той се вмества в традиционните рамки, то за филхармонии като варненската и бургаската на практика има преливане от лято до лято. Този факт не може да не се взима под внимание, когато се поставят датите в един перфектен договор.
Поначало временният договор е положително явление. Но всеки договор трябва да се съобразява и със спецификата на професията. Картината, която имаме в момента, е резултат от заварени положения и наслагвания на грешки с днешна дата.
Какви са намеренията в момента? Това, за което министерството настоява, е да има конкурс за всяко назначение. Защо? В случая липсва логическо обяснение. Липсва и етика. Тук става дума за назначаване не просто на диригент, а на главен диригент. Да подложиш на конкурс един творец, който отдавна се е доказал, означава да го прогониш в чужбина. А както е известно, в момента добрите ни диригентски кадри не са чак толкова много, за да ги пропиляваме. Едно поколение слиза от сцената, друго все още не се е качило.
Убеден съм в необходимостта да съществува атестационна комисия, която да преценява качествата на назначените с временен трудов договор диригенти. Как ще събира своите впечатления самата атестационна комисия, е въпрос на Министерството на културата. Освен това предлагам следната ясна схема: ако диригентът няма качества, обявява се конкурс на общо основание. Ако има качества - обявява се конкурс по документи, на който работещият диригент представя документирани акценти от своята работа. Тъкмо този отчет е заявката на същия творец за следващ "мандат". Разбира се, и в двата случая могат да се явят странични кандидати. Проблем също на министерството е дали ще обявява официално конкурс по документи, или ще го прави само за досега действащия диригент. По този начин ще избегнем унизителното изпитване пред комисия на диригента цял живот. Необходимо ли е това, след като концертната практика го подлага на изпитания непрекъснато. Впрочем, има страни, в които е фиксиран определен трудов стаж, до който утвърденият диригент може да бъде назначаван на временен трудов договор.
Младите? Как ще бъдат проверявани техните качества е също проблем. Защото в момента има луфт между поколенията. Предлагам всеки оркестър да предостави на Министерството на културата по една дата от сезон, на която МК да изпраща млад диригент, който да дирижира определен концерт. Липсата на подобна практика е причина често младите да не попадат на състава, който съответства на техните качества. От това произтичат и творчески, и синдикални проблеми. А една от причините за тези разногласия е, че ръководните инстанции не познават качествата на младите диригенти, които самите те назначават.
Смесената система на финансиране също още в самото си начало подсказва следния въпрос: доколко процентите, с които една община участва в поддържането на даден музикален институт, й дава правото да налага своето мнение при назначението на кадрите. Съвсем пресен е примерът с преназначаването до 31 декември 1999 г. на директора на Пловдивската опера Борислав Иванов (моите уважения към качествата му) след намесата на кмета Спас Гърневски. Мотивът е, че предстоят сериозни ангажименти на операта в европейския месец на културата в Пловдив през 1999 г. Същевременно подобно застъпничество не се наблюдава по отношение на главния диригент на Пловдивската филхармония Георги Димитров, който си тежи на мястото, а оркестърът му има аналогични ангажименти.
Когато прилагаме смесеното финансиране в културата, непременно трябва да имаме предвид, че то е нож с две остриета. Може да има и положителни страни, но и е в състояние да пали страстите на местното властничество и да налага извънпрофесионални съображения и критерии. Да не говорим, че камерните оркестри са изцяло на общинско финансиране. Като добавим към тях и двайсетина фолклорни състава, и двайсет и четири духови оркестъра - все общински, ще се окаже, че голяма част от музикалната ни култура остава извън полезрението на централната експертна оценка.
Дали от казаното не следва, че се отнасям с пренебрежение към стремежа за децентрализация? Не, аз съм "за". Но ако не установим категорични критерии, в най-скоро време рискуваме децентрализацията да се превърне в синоним на безпринципност и провинциализъм.