Започна музикалното
Варненско лято

Не знам какво им става на българските музиканти - мутираха, що ли? Или може би най-после преодоляха кризата (в общественото отношение към тях)? Или пък тя, кризата, получи най-сетне Ортега-и-Гасетов смисъл за нас и се превърна в стимул за живот и творчество? Не знам, но такова празнично изцяло българско откриване на Международния музикален фестивал "Варненско лято" не помня от години. Варненци и гости на града изпълниха голямата зала на Фестивалния комплекс и зачакаха наслада свише. Дали настървението за хубава музика си каза думата, или просто дойде часът на варненските музиканти да се реабилитират като първокласни, но стана следното: още с блясъка и шемета на българската рапсодия "Вардар" от Панчо Владигеров диригентът Йордан Дафов категорично заяви, че за два часа време тук ще има една воля и това ще е волята за голямо музициране. Задачата - Реквием от Верди.
Участваха представителният хор "Морски звуци" (главен диригент Марин Чонев, диригент Росица Щерева), хорът на Варненската опера (диригент Любомира Александрова), Варненската филхармония и солистите Галина Савова, Александрина Милчева, Арсени Арсов и Димитър Петков. Вердиевият Реквием се прави във Варна напоследък двукратно - като притурка към безкрайната оперна Вердиада тук. Възможно е за успеха сега да е задействал добрият стар диаматовски закон за количественото натрупване, но на 20 юни във Фестивалния комплекс главното действащо лице не бе просто рутината и даже именно не тя. Друг, още по-стар, закон гласи, че за да има "диалог с Бога", е нужна страст. Странно е, че тя споходи пеещите и свирещите в пресъздаването на една творба, считана, общо взето, за несакрална (поради избиващата на места оперна интонационност, например). Както и да тълкуваме причините за получилата се култовост (тоест възвишеност) на изпълнението, то тя бе налице и подейства разтърсващо. Всички се представиха добре, но опорните точки бяха: мощно увличащата всеотдаденост на Йордан Дафов като "първожрец на действото", изключителната проникновеност на Александрина Милчева в тази коронна за нейния ораториален репертоар творба и прекрасният в своето "рвение" хоров състав. И един детайл - чаровната Агнец-Божиева невинност на образа, изграден вокално от Арсов. На варненските филхармоници - специална похвала за показаната класа.
По традиция вторият фестивален ден се предоставя на музикалната смяна. Симфоничният оркестър на Училището по изкуствата "Добри Христов" се представи с радушно приета програма под ръководството на вещия във всяко отношение Милко Коларов. Знаем - застане ли той на пулта, музикантите не само ще свирят добре, но ще свирят добре и българска музика, в случая "Класично и романтично" от Панчо Владигеров. Върхът на младежкото проникновение бе "Смъртта на Аза" от Пер-Гинтовата сюита на Григ. Но все пак "герой на деня" стана един бивш възпитаник на Варненското музикално училище и настоящ виртуоз - пианистът Йовчо Крушев, за чиято брилянтна техника и подкупваща артистичност "Унгарска фантазия за пиано и оркестър" от Лист е сякаш кроена по мярка.

Розмари Стателова