Сдружението на българските писатели повтори общото си събрание миналата седмица. Този път то продължи само пет часа, с цял половин час по-малко от миналия, когато след преизбирането на поета Иван Теофилов за председател и на нови членове на управителния съвет, процедурата беше обявена за нелегитимна. Членовете на Сдружението после надълго и нашироко разправяха колко били омерзени (един от друг вероятно). Най-амбициозният и непримирим конкурент на Теофилов, двигателят на недоволството Кирил Кадийски, този път изобщо не се появи, дори писмо не изпрати и с отсъствието си обърка своите фенове. Край на спора дали кандидатурата му продължава да бъде валидна сложи Радой Ралин в обичайния си афористичен стил: "За отсъстващ и покойник не се гласува", натърти той три пъти докато го чуят. Нововъзникналата ситуация неочаквано произведе кандидатурата на Николай Кънчев. Гласуването обаче го отхвърли със съкрушително мнозинство в полза на Иван Теофилов. Другите новоизбрани: заместник председател - Михаил Неделчев, секретар - Амелия Личева, членове на управителния съвет - Георги Величков и Марин Георгиев. Последният вероятно е най-изненадващото име в новото ръководство на Сдружението на българските писатели, защото, както писаха някои вестници, той отдавна бил депозирал оставката си като член на Сдружението. Сега обаче ще го управлява заедно с колегите си и това обстоятелство сигурно ще укроти енергиите за отцепване на сдружението от "Литературен форум".
Преиграно за втори път, общото събрание на писателите мина далеч по-културно от първия. Дисциплинираща роля вероятно изиграха умората, присъствието на стенограф и специалното обръщение на Любен Дилов, първият председател на тази писателска формация, към колегите му.
Събранието завърши с прием на почти двадесетина нови членове. С увеличаването на членската маса на сдружението обаче (около двеста души) като че ли се увеличават и неговите проблеми. Създадено с големи усилия преди няколко години като алтернатива на казионния писателски съюз, управляван от Николай Хайтов, то все по-често възпроизвежда някогашни нагласи. "Конфликтът не е между стари и млади - обясни ми един от младите поети, докато колегите му се редяха на опашка, за да гласуват, - а между талантливи и бездарни."

С.М.