Скулпторът Кирил Шиваров

"От доста големия вече брой млади скулптори (Шиваров, М. Марков, П. Рамаданов, П. Киселинчев, Я. Павлов, Дудулов) Шиваров пръв се опита да се отърси от реалистичните подробности при предаването на формата и да даде едно опростяване (особено в по-първите си работи), което, макар и навеяно от чуждо изкуство, има общо с изкуството на нашата стара резба." Така, отчитайки развитието на пластиката в България, Иван Лазаров завършва своята програмна статия "Нашата скулптура", публикувана на страниците на сп. "Златорог" през 1925 г. И словата му несъмнено имат не само своята тежест, но и своята конкретна обосновка. По това време Кирил Шиваров вече е преминал през няколко много важни етапа от битието си на скулптор. Започнал своето професионално израстване под грижите на своя баща, разкрил му тайните на дърворезбата, той учи в класовете по приложно изкуство и по скулптура в Пражкото художествено училище, където попада в нова духовна среда. След завръщането си в родната Варна работи усилено декоративна и фигурална пластика, допринесла много за модернизирането на нейния облик, ръководи курсове по моделиране и рисуване, а няколко години по-късно ще стане и основният двигател на Дома на изкуствата и печата. Създава и поредица портрети и композиции, които в началото на септември 1920 г. представя пред своите съграждани в първата самостоятелна скулптурна изложба в България. След нейния впечатляващ успех пътищата към водещите европейски художествени школи са открити. Изборът пада на Виена. Трите години в класа на проф. Едмунд Хелмер, в които се преплитат въздействията от установените порядки на традиционното академично обучение и непосредствения контакт с различните стилове и течения в изкуството, даващи си среща във всеки голям културен център, изиграват своята роля. Неслучайно едни от най-добрите му кавалетни произведения - "Майчинство", "Каин", "Мъка", "Молитва" или "Скръб", са създадени именно през виенския период или в годините непосредствено след него. В тях Кирил Шиваров успява да постигне лаконичната изразителност, здравия строеж на формата и пластическото богатство, характерни за работата на открилия себе си творец. Факт е и първото сериозно признание - наградата за скулптура за 1924 г. на Министерството на народното просвещение, присъдена му от такива авторитети в българското изкуство като Антон Митов, Александър Божинов, Иван Лазаров, Борис Денев и Сирак Скитник.
Резултат от натрупването на опит и майсторство в скулптурното поприще са последвалите многобройни поръчки за изработване на декоративна пластика, предназначена за украса на най-големите обществени сгради в София като Министерството на благоустройството, Народния театър, БНБ и Съдебната палата. Те го задържат за постоянно в столицата и му позволяват да разгърне с пълна сила своето дарование. Заедно с това Шиваров е един от най-активно работещите български скулптори в областта на монументалната пластика. Създава редица паметници на загиналите по бранните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, на отец Паисий и Аспаруховия войн във Варна и венецът в неговото творчество - двете фигури на братята-дарители Евлогий и Христо Георгиеви пред Ректората на Софийския университет.
Немаловажна подробност, разкриваща както безспорните професионални качества, така и отличното владеене на техническите секрети на занаята, е привличането на Кирил Шиваров за изпълнител на най-големите в периода между двете световни войни бронзови скулптурни фигури - лъва на Шипченския паметник, орела за сградата на застрахователно дружество "Орел" (унищожен след 1944 г.) и лъва за Паметника на Незнайния войн в София.
Бачо Киро, както всички го наричат, е душата на един приятелски кръг, към който са съпричастни такива имена от българската културна общност като А. Николов, Ст. Бъчваров, Хр. Морфова, арх. Ив. Васильов, куплетистът Ст. Миленков, К. Щъркелов, Р. Алексиев и Ал. Добринов. Сбирките в гостилница "Див петел" са едновременно повод за веселие, за спорове "върху ползата от вредата от нощните бдения" и обмяна на мнения за изкуството. Те са и възможност за осъществяване на благотворителни жестове, напълно в духа на девиза на "петлите": "Бъди преди всичко човек".
Сравнително краткият житейски път на Кирил Шиваров не е изпълнен с драматични събития и неочаквани обрати. Той протича в последователно защитаване на едни стабилно установени критерии, определящи амплитудите на творческата изява, в непрекъснат стремеж за приближаване на българската скулптура към съвременния контекст и европейските измерения. Обликът на настоящата изложба, открита в залите на Националната художествена галерия и с благородното съдействие на г-н Иван Радев, не е обвързан с традиционните юбилейни експозиции, защото нейната цел е преди всичко да предизвика размисъл за една личност, съчетала в себе си възрожденската скромност и благородство с дълбокото посвещаване на избраното поприще. За съдбата на незаслужено останалия в сянката на годините всеотдаен ратник на българското изобразително изкуство, към чието дело твърде дълго сме били длъжници.

Д-р Николай Бошев