Кино по време на световно II

"Любов и война" е сантиментален филм. Струва си да го гледат хора, които не се срамуват от изблиците на чувствата си. За останалите е излишно да си губят времето.
Режисьор на "Любов и война" е Ричард Атънбъро. Този много голям автор обикновено набляга на съжденията "на едро" в киното си, на мащабните послания, облечени в мащабна форма. Така е и в "Ганди", и във "Вик за свобода". Дори в "Чаплин", напук на героя, емоционалността остана на заден план за сметка на по-сухия психологически анализ.
И сега, изведнъж, същият мисловен фундаменталист Атънбъро на стари години се отърси от тежкото философстване и се потопи без свян в бурите на сърцето. Казват, че човек като поодъртее, започва да се вдетинява (с кинорежисьорите специално си е точно така). Наистина в "Любов и война" има нещо детинско, но не и инфантилно. То е носталгичен поглед към младостта, към красотата, към зовящата плът и искрящите от копнеж очи. Но всичко това не сред пасторален пейзаж, а в епицентъра на война. Побеснелите оръжия покосяват младостта, отиват си юноши, непознали жена, недокоснали се до най-човешкото и магическо измерение на любовта. Какво по-страшно от това? Но и какво по-вълнуващо от откраднати ласки пред лицето на смъртта?
Изневерил на стила, но не и на пристрастията си, Атънбъро пак тръгва от реална история и реална личност: краят на Първата световна война, Италия, фронтът, лазаретите и главното - любовта на 18-годишния репортер Ърнест Хемингуей (Крис О'Донъл) с 26-годишната медсестра Агнес фон Куровски (Сандра Бълок). Тяхната връзка трае кратко. Той е прекалено млад и горд, а тя прекалено се колебае дали да се отдаде до край на красивата лудост. А в тая работа, знаете, почнеш ли да се назландисваш, птичето отлита. Филмът е за отлетялото птиче и въобще за пропуснатите мигове, които после се оказват съдбовни. Но също и за дарбата да съхраниш страстния спомен, да скъташ нежността.
Военнополевият роман вдъхновява Хемингуей за "Сбогом на оръжията". Той после има много жени, но през целия си живот таи болката от раздялата с Агнес. А може би съдбата нарочно така е пожелала - за да стане той чрез тази болка оня велик мъж, който създаде велики книги. Едно е ясно - такива книги без любов и страдание не могат да се родят.
Ето мен например след мача с Нигерия такава мъка ме е налегнала, че...

Борислав Колев