Може ли да се надскочи
стандарта на пошлостта?

Съвременният български жълт таблоид не успя да оформи ясна представа за ролята си на "всевиждащото око"; по-скоро той внуши на читателя, че единствено лошата новина е новина. Съзнателно изгражданата стратегия е насочена към деструктуриран виртуално-визуален медиен свят. Пренареждането на пъзела: улица - институции - подземен свят е винаги в полза на най-малко информационно натоварените атоми, които се оказват най-привлекателни за регистраторите на събитията. "Накаканизването" на травматичните образи се превърна във водеща стратегия за визуално насилие над новините в жълтия таблоид. Крещящият словоред на неясните заглавия, неопределеността на субектите, агресивният тон формират представата за лавинообразен информационен поток, а всъщност нищожният детайл в събитието притегля съдържателността и фокусира читателското внимание. Фамилиарното говорене "по комшийски" дава възможност на читателя да съ-преживее и да се уподоби на дискурсите на вестникарското времепространство: от важната политическа нота, тенденциозно профанирана от любопитни факти за държавниците, до крими сензациите, които "извисяват", превръщат образа на пошлия битов герой в лидер, в актьор на деня.
И ако "24 часа", а по-късно и "Труд" бяха първите, които още преди седем-осем години започнаха да разчупват вестникарския стил чрез ефектния синтаксис и скандала като ценност, историята на в. "Сега" е твърде кратка; тя е ситуирана извън старта на таблоидната демократизация. В началото "Сега" беше "Малък вестник" и пропагандният словесен дискурс се обговаряше чрез кратките информационно-политически статии. А интервютата бяха изцяло изместени от репортажно-политическата фабула и представителните изследвания. Сбитото пропагандно-вестникарско поле заяви своята претенция за качествен европейски вестник в навечерието на изборите. Без да е все още достатъчно наясно кои са адресатите на посланията му, той изведе на преден план кода на самодостатъчната медийна реалност, която изведнъж се открои с херметическата си умереност на фона на крайно драматичните, но отворени към читателя пожълтели часови дискурси. Опита се да оприказва "разумната" политика по начин, различен от емоционалната експресия в таблоида. И ако таблоидът се изживява като скандално-маргиналния историк, който чрез емоционалното познание пише черновите на историята, то "Малък вестник" изведе вестникарския дискурс в класицистично оразмерени форми. Наложи форма на изказ, която избягва сказовото начало.
След неколкомесечен хиатус черно-белият сериозен "Малък вестник" се появи с ново лице и име. И въпреки смяната на шапката и нахлуването на цветната палитра, "Сега" продължи да следва стъпките на своя предшественик. Новата дреха не преобърна съдържателния медиен космос, напротив, още повече задълбочи аналитичността и аргументираността, присъщи за някои от сериозните седмичници. Не допусна да бъде купуван заради спекулативните заглавия и лапидарната новина. За разлика от претрупано-бъбривия облик на жълтия таблоид, "Сега" зададе формулата на добре режисирания медиен дискурс. Ако читателят на "24 часа" и "Труд" се ориентира само по заглавията, то дискурсът на "Сега" непрекъснато залага капани, които насочват точно към идеологическите прес-опозиции. За разлика от "часовете", които разпръскват нишките на прокарваната идея, в "Сега" е видима тенденцията към субординация и конвергиране на целия медиен дискурс върху един основополагащ стилистичен код. Маркираните места в медийното поле не се снемат върху оста на всепоглъщащо ги послание - тази текстоопределяща функция е предоставена на консуматора. Драматургичността в "Сега" идва от подбора в информационния афиш, пречупен през политическата позиция в публицистичния телос и прокоментиран в смехо-фейлетонния. Всяка съдържателно оформена вътрешна част е метонимно съотнесена към цялото, нещо, което все още не е изградено в "24 часа" и "Труд", където читателят е оставен да обема целия медиен хаос, може би за да се почувства съ-автор поне на една реалност - медийната.
"Сега" е насочен към алтернативния сериозен политик. Дори разчупеният дискурс на глосата от "Дума" - "Ние пак сме тук", съзнателно е трансформирана в "Прелет над печата", извисеност, самозаявена качественост от позицията на позволяващия си да коментира своите конкуренти. Внушението за един нов вид политическа игра на мнения провокира бъбривостта от конферентната и семинарната кръгла маса; но и дистанцираност от циничността и експлозивността на уличния език. Маргинални действащи лица в "Сега" няма и не може да има; ако булевардната преса може да си позволи да пренарежда до крайност социалния хаос, да го превръща в театър на политическата мърлящина и примитивния битовизъм, то вестникът за сериозния читател дидактично, чрез аналитичността си заявява, че желае консуматорската природа на възприемането да се промени в посока на стандарт, непознат за Ганковото кафене. Дори развлекателният дискурс не си позволява да "кривне" от позитивната достоверност. Така "Сега" се налага като ежедневник извън стандарта на материално-телесната долница. Самоцелната улична профанация е забранена. Досието на събитието е подробно, с дълбока повествователна структура, то е лишено от истерията на сензационната шокова ситуация.
Пълното информационно обговаряне спомага за разкриване на противоречията. Сериозният коментарен дискурс се опитва да преодолява (почти убедително) говорилнята на "превливащите от пусто в празно" пожълтели софисти. Той подчертано се дистанцира от битовизирания дискурс, от безпардонната преса на импулсивните и емоционални "чичовски" коментари, които снемат ореола на социалната дистанция и я свеждат до улично оприказване. "Сега" не поглъща с лекота клюката, защото не консумира гастрономична реалност, а се базира на обмислено структурирана мрежа от аргументи.
Обзорно-коментарният стил обобщава, опитва се да обгледа от всички страни проблема. Текстът е фрагментаризиран от вътрешни заглавия, нещо типично за жълтата преса, но тук заради допълнителен акцент върху позицията на вестника, а не за насочване на вниманието към скандала. Маркирани са местата на логичните изводи, за разлика от жълтия таблоид, който преднамерено поддържа, но в крайна сметка реализира едно излъгано читателско очакване, защото не казва повече от това, което е в заглавието. Риторизираният словесен дискурс произтича и от съзнателното разделяне на фактите от коментара.
Критичните антиправителствени коментари от телевизионното предаване "Наблюдател" са буквално пренесени и в словесния телос на "Сега" - не само с едноименното заглавие, но и като подход и стилистичен ефект; с малката разлика обаче, че остротата на обвиненията е туширана от елегантно завоалирана форма и интелектуално пародиране на събития, дела и личности. Логичните заключения се извеждат чрез съзнателно натрупване на факти, чиято привидна хаотичност изведнъж се превръща в повратен извод, който претендира за пълна обективност и убедителност спрямо аудиторията. Предпочитанията са към смислово акцентна конструкция на изречението, а не към обектно-безпредикативен синтаксис, към безглаголност, която позволява на жълтия ежедневник да нароява обекти и субекти от различен порядък с неизяснена (и с нежелание да бъде изяснена) връзка между тях. "Сега" не търси взривяване на смисъла на фразата, а добре очертава, синтактично вмята определителни или пояснителни вътрешни конструкции, отговарящи на книжовно-семантичния заряд на изречението с усложнена форма. Телеграфичността е непозната при обзорния анализ. Краткостта е характерна за акцентите, за критични, изреченски конструкции. Вестникът натрупва факти, като се опитва да води диалог с гледните точки, а не с читателското очакване, т. е. не разчита на прочита извън текста, а на вътрешната саморефлексия. Почти безпардонно заявява, че друга гледна точка не е възможна. Директните дидактични наставления са снети до провокираща фраза-поанта, позната на адресата като паремиологична конструкция, но с взривен вътрешен акцент чрез внасяне на нови, обраснали около старата семантика, конотации. Разговорният синтаксис на мненията в жълтия таблоид нарочно бяга от съдържателна преднамереност, защото медиата се е самоназовала като творяща и провокираща журналистическите събития, самопроизвела се е в почти фолклорен текст, където формулният език е подменен от провокиращата стилистика. За разлика от сдържаността на текста в "Сега", който непрекъснато се самопрочита и декодира, предварително маркира полетата на читателското учудване, за да избегне напрежението. "Другата" гледна точка е ориентиране на коментара към участие в събитието. Тя създава илюзията, че тези, които "списват" вестника, са винаги "в нещата", за да дадат желания отговор, който, вече превърнал се в оценена медийна стока, е готов за консумация, защото смешно профанизира дискурса на ежедневието.
Репортажността в "Сега" разчита на конвергиране на факти, мнения на специалисти, реплики. Тя коментира проблема в неговия генезис, като надтекстово извежда моралния комплекс. Докато "другите", изтощени до крайност от травматичната лексика, се опитват да погълнат събитието, да го обживеят максимално чрез словото. Реалистичният акцент при тях е върху прекалено интимните човешки изживявания. Те провокират читателски коментар от типа "тц...тц...тц...", защото аудиторията, колкото и обидно да звучи, иска "хляб и зрелища". Драматичният тон на приоритетния репортажен журналистически стил "в събитието" прозвучава като подигравка с аудиторията.
Прекалено спокойно говори "Сега" за обществения живот, доколкото успява да го вмести в "люляковия кръжец" на политическия аналитичен дискурс. Затова е "редно" да се зададе въпросът: Защо липсва сериозното говорене за социалните проблеми, нима всекидневното лице на реалността е единствено това на политиците? И в текста, и надтекстово се внушава на читателя, че разграденият двор на българското е почти лишен от социална изявеност и затова политическата тема си позволява да изземе функцията на говорещото общество. В същото време се отказва да поеме охранителна функция спрямо разрухата на традициите. "Часовете" също не се ангажират с подобна функция, но поне създават усещане за политическа неангажираност към социалните реалии. При тях драматизмът на социалното живеене тенденциозно е противопоставен на апатичното отношение, но уви, под формата на своеобразен панаир на експресивните въпросителни. Като че ли все още не се е появил на пазара оня всекидневник, който най-после да обърне внимание на гражданската отговорност и на обществото като коректив на своите избраници. "Сега" предлага алтернативен прочит на агресивността и апатията, но, пречупен през фокуса на българската политика, той отново остава дистанциран от нуждата от качествено живеене на обществото. И не дава възможност да се чуе гласът на адресата. Всекидневният магазинен афиш от хороскопи, практични съвети и безплатни граждански обяви липсва; и не за друго може би, а за да скрие зад сериозността ежедневното битие.
Стремежът към катастрофична всеобхватност на социалното и политическото битие, характерен за жълтия таблоид, не е много почтен спрямо своите читатели. Но това е проблем на желанието за многоизмерност; и вероятно ще продължи до момента, в който читателският вкус се "канализира". Отказът на "Сега" да коментира реалиите извън сериозния политически дискурс, при заявената претенцията за самодостатъчна и единна гледна точка, също не е особено почтен подход. Неравновесието, провокиращо напрежението в жълтата преса, обговаря онова, което се знае, дочува се. Читателят участва в събитието, защото е негова мярка; за разлика от "Сега", където хронотопът на медиата се отказва да подражава на внезапните житейски ефекти. Уморените от сценария "Панаир на гастрономичната фамилиарност" могат да потърсят в "Сега" сериозния дискурс на всекидневника. Но твърде е възможно да открият вместо словото-вещ един елегантно интелектуализиран образ на текста, предварително натоварен с конотациите на скритата издателска формула. Вероятно алтернативността иска да обговори и да се оразличава чрез бягство от пошлостта на словото на първите. Но като всяка изначалност, дори и тази на различните вестникарски полета носи своя грях - на безпредметното говорене, на уморителното четене..., на сериозната алтернатива. Дали?!

Галя Терзиева
студентка във Факултета по журналистика и масова комуникация