Адолф Мусман
и общественото мнение

Мусман - това е името в столичното ни градоустройство, предизвикващо най-горещи емоции и размисъл сред професионалната ни урбанистична колегия. Някои от нас го възприемат като началото на българското градоустройствено планиране1, други го споменават и анализират като поредния (четвъртия) градоустройствен план на София2. Трети открито са го критикували (арх. Трендафилов, арх. Любен Тонев, 1938 - 1939 г.). Създава се впечатлението, че цялото величие и цялата трагедия на столичното ни градоустройство като че ли са закодирани в това вълшебно немско име. Тази митологизация на Мусмановия план започва още с неговото възлагане и изработване, а фактът, че той практически не е бил реализиран, при което да се сблъска с реалните трудности, доста допринася за канонизирането му. Преди 60 г. арх. Любен Тонев красноречиво пише по този повод: "Чакайте още малко, Месията идва, всичко ще получи своето разрешение, дълбоко и сериозно обмислено." Същият план, дори обогатяван с допълнителни емоционални легенди и епоси, сега ни се поднася отново като идеен материал за хиперболизиране образа на днешното ни прозаично градоустройствено администриране в столицата.
Според арх. Христо Генчев и сега името на Мусман се търси като идейна идентичност на днешните софийски власти. Още в навечерието на честването на 60-годишнината от създаването на плана той анализира това явление като удобно съчинена традиция и в заключение отбелязва: "Странно е как днешните софийски власти се самовъзприемат като продължители на Мусмановата традиция"...
Получава се нещо подобно на девиза от близкото минало - "София - образцов социалистически град". И единият, и другият мит предполагат конструирането на въображаем професионализъм и оправдават представителството на съответната градоустройствено-управленска администрация. Ето защо днес ръководните столични чиновници от Управление "Архитектура и градоустройство" (УАГ) се опитват да стилизират митичния Мусманов план като свое същностно качество и същевременно да мотивират действията си като борба в името на "забравените идеали". За поука на настоящето те издигат "завета" на Мусмановия план, независимо че контрастно се различават от него. Този похват - заместител на собствена професионална позиция, е своеобразен индикатор на липсата на стабилна съвременна отправна точка в решаване на днешните градоустройствени проблеми на столицата. След неколкогодишен градоустройствен хаос ръководството на УАГ към СО се опитва да превърне митичния Мусманов план в код за колективна градоустройствена квазиценност, като идеологема за собствената си легитимация и така да оправдае своите "исторически" претенции като негов наследник. Лошото в случая е, че това инструментализиране на Мусмановия мит очевидно не е изгубило ефективността за част от колегията ни дори след горчивия опит на "образцовия социалистически град".
Арх. Стефан Константинов, който е съвременник на събитията от времето на работата му в архитектурно-градоустройствената дирекция при Столичната голяма община в етапа на заключителната фаза по изработване на плана от проф. Мусман, завършва материала си в "Арх-арт борса" от 7.IV.1997 г.: "Днес София не е това, което можеше да бъде според плана "Мусман"... пропуснатото ще тегне години..." В неговата емоционална статия може да се усети съжалението на автора, че след войната привържениците на този план, в това число много изтъкнати наши професионалисти, са "победени" поради своето разединение. Може би днес, за да тържествуват, техните "последователи" трябва да се сплотят срещу оскверняването на мита. Всяко героизиране обаче обслужва единствено емоциите (в това число носталгията по доброто старо време) и мотивира присъствието на субективизъм и непрофесионализъм. Освен за символ на заветния миг в столичното ни градоустройство от преди Втората световна война, този мит може да служи и като символ на позора след нея. Позор на обезличаване и съсипване на София. Би било добре, ако всичко е толкова просто. Историческите митове обаче се различават от действителността. В това отношение не прави изключение и планът "Мусман".
Възхваляван или обругаван, 60 години след създаването му той не се нуждае от защита или порицание, а единствено от професионална добросъвестна оценка. Едни от най-изтъкнатите и доказали себе си български урбанисти като проф. Любен Тонев, проф. арх. Петър Ташев, проф. арх. Христо Генчев, арх. Йордан Тангъров и арх. Иван Аврамов са изложили отдавна своята компетентна оценка за Мусмановия план. Макар и от различна гледна точка, всеки един от тях го анализира задълбочено и рационално с поуки за настоящето и бъдещето. Тези наши специалисти обаче, запазвайки своя респект на уважение към проекта, не го митологизират и не му приписват свръхестествени качества. Защото Мусмановият план има достатъчно достойнства, за да му се приписват несъществуващи такива.
Странно е, че днес арх. Любен Тонев е упрекван в лична заинтересованост за критиката си към Мусмановия план. Вярно, че с конкретни факти той се е опитвал още през 1935-1939 г. да анализира някои слабости на плана "Мусман" и още повече методите за неговото изработване и популяризиране. Независимо че не отрича заслугите на плана, наричайки го "грамадно и епохално дело", ръководителят на тогавашната новосъздадена служба "Градоустройство" в Столичната община арх. Тонев става първият наш колега, който успява да го подложи на обективна и професионална критика. При това трябва да се отбележи, че в материалите, изписани от него по повод на плана, не могат да се намерят никакви партийни или теснополитически пристрастия ("Големите грешки на плана Мусман" - 24.IV.1939 г.). Анализът и критиката на арх. Любен Тонев по онова време са още по-ценни, защото са публични, независимо че не са по вкуса на тогавашната кметска управа, за което той е уволнен. Три са нещата, които арх. Любен Тонев е искал да се признаят от тогавашните ревностни защитници на градоустройствения план.
"...1. Че този план се нуждае от ревизиране с оглед на днешното (1939 г.);
2. Че неговото узаконяване едновременно като "общ генерален" градоустройствен план и с "регулационна сила" трябва да се отмени;
3. Че е необходимо за резултатното му изпълнение компетентното съдействие и участие както на българската техническа мисъл, така и на цялата наша общественост..."
Ако се имат предвид тези три факта, а именно, че направената диагноза за тогавашното време не кореспондира изцяло с прогнозата на Мусман, безусловният абсурд - един общ градоустройствен план да се обременява с регулационна същност и станалото банално днес преповтаряне на гражданската необходимост, че такъв план трябва да има характера на публично-обществен договор, то излиза, че арх. Любен Тонев е бил актуален още преди 60 години.
Известният теоретик Ернст Егли в своята "История на градоустройството" пише, че това време е белязано от следните събития:
"...- градоустройствените тези на руската революция;
- социалното жилищно строителство като основа на новия град;
- дифузното и експлозивно развитие на градовете в тяхната периферия с произтичащи от него следствия;
- градоустройственото творчество на Корбюзие, Райт, Хилбесхаймер и още редица други изтъкнати архитекти..."
По същото това време арх. Любен Тонев сочи като пример процедирането на Парижкия план, който е бил предшестван от цял комплекс градоустройствени закони, разглеждани от обществото на френските урбанисти и публично обсъждани. Несъмнено Мусмановият план е проводник на новите градоустройствени идеи, създадени в развитите европейски страни в края на XIX и началото на XX век и особено след Първата световна война. В него обаче все още не могат да се открият в чист вид тезите на Атинската харта от 1933 г. Всъщност основните достояния на световното градоустройство до Атинската харта се превръщат и в главните качества на Мусмановия план, а именно:
- анализиране и проектиране на Голяма София като своеобразно начало на районно планиране в България;
- разработване на градската структура и зелената система в компактния град и предградията в контекста на модерната тогава теория за "градове-градини" и като отзвук на международния професионален спор между урбанисти и дезурбанисти;
- провеждане на европейския опит в реконструкцията на градския квартал, неговото обилно проветряване, инсолация и свободно, несключено застрояване;
- търсене на градоустройствени пътища за решаване на жилищния проблем в конкретните софийски условия по аналогия на развитите страни, съгласно теорията за социалното жилищно строителство;
- анализиране на транспортната криза и опитите тя да се преодолее с градоустройствени мерки (комуникационните разработки на проф. Блум);
- реформиране на законодателството ни преди изработване на плана и др.
На фона на тези достойнства на Мусмановия план контрастират някои негови конкретни предложения, които будят не само неодобрение, но и недоумение. Такъв е фактът с намаляване височината на камбанарията на храма "Св. Александър Невски" и рамкиране на пространството около нея с нова застройка на недопустимо близко отстояние.
Мусмановият план бе създаден в една бурна и противоречива епоха, когато, съвземайки се икономически и политически след историческите катастрофи, които пропиляват националните идеали за обединение и просперитет, България преживява през 30-те години подем особено в културата и икономиката, който практически не е спрян и от установяването на диктатурата през 1934 г. През юни 1934 г. се създаде "Дирекция на обществената обнова". Същия месец се обнародва в "Държавен вестник" (бр. 65 от 23 юни) "Наредба-закон за застрояване на София", съгласно който се изработва планът. Тази наредба, дълго подготвяна и очаквана от българската архитектурно-градоустройствена колегия, организирана в тогавашното дружество към БИАД, жалонира до голяма степен целия Мусманов план. С големи подробности в нея се предопределят бъдещите устройствени зони, техният характер, начинът на застрояването и т. н. Едва на 1 юни 1938 г. тогавашното правителство съгласно конституцията внесе във възстановеното Народно събрание законопроект за одобряване на всички наредби-закони от преврата 1934 г. до този момент, включително и цитираната "Наредба за София". Междувременно административното деление на страната се промени от 16 окръга на 7 области. Премахнаха се окръжните съвети, а общинските кметове започнаха да се назначават, вместо да се избират. Силният удар, нанесен върху местното самоуправление и парламентаризма, създаде обстановка, която благоприятстваше развитието на държавния монополизъм. Българо-германските отношения от този период добиват голям разцвет независимо от националсоциализма на Третия райх. Процесът на интелектуалното формиране на управляващия елит от тогавашна България се определя от европейските културни центрове, в т. ч. и Германия, и от господстващите в тях научни теории и социално-политически доктрини. Ръководителят на "Дирекция архитектура и градоустройство" арх. Т. Горанов като германски възпитаник (следва и завършва архитектура в Мюнхен) е естествено да бъде прогермански ориентиран, особено в условията на 1934 година. Пътят на сближаване между България и Германия върху основата на ревизионизма на Версайската система водеше към нашето икономическо, културно и политическо обвързване. Този процес влияе за избора на Мусман като автор на градоустройствения план, който ще се разработи в неговото дрезденско бюро, а не в София. Проектът за "Нова София" се създава именно в това време, когато самозваните български "обновители" извършват военен преврат в името на "Нова България" за ликвидиране на стопанския хаос и "парламентарната партизанщина". Появяват се белезите на тоталитарност, на социален екстремизъм и политическа нетърпимост. Директорът на "Обществената обнова" Попзлатев казва за този период: "...Немската националсоциалистическа система не ни е послужила за пример, макар че не може да се отрече напълно, че тя не е оказала известно влияние..." Самият Хитлер заявява в разговор по този повод: "...Ние следим с внимание развитието ви и желаем искрено успех на вашата обновителна работа..."
Всичко това ни е полезно да си го напомним не за да омаловажаваме заслугите на Мусмановия план, още повече, че тогавашна България не стана фашистка държава. То ни е необходимо дотолкова, доколкото илюстрира условията на едно негражданско общество в сегашния смисъл на тази дума, в което се създаваше новият план на София. Нашата крехка и все още млада демокрация не можеше тогава да осигури необходимия публичен диалог и обществен консенсус по най-важните му цели и средства. Не се обсъждаха възможните алтернативи. И естествено той беше посрещнат враждебно от много софиянци, които като че ли научиха за изготвянето му едва след като беше приет и може би така и не го разбраха. Образуваха се квартални и общоградски "Антимусманови комитети". Към столичната община и правителството се отправиха масови протестни акции срещу приложението на проекта.
Не вярвам днешната столична управа да се гордее именно с тази страна от подготовката на Мусмановия план.
Звучи като анахронизъм, че повече от 60 години след това време, за което говорим, беше внесен и приет от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за ОГП - София, без да се потърси поне мнението на САБ. Недоумение извиква фактът, че точно сега се подхожда "скрито", непрозрачно, а обществеността и професионалната колегия се информират постфактум.
Но днес не сме 1934-1938 г., нито предконгресен период от епохата на социализма. Защо сега столичното ръководство извиква отново на преден план елитарното мислене, идеята за всемогъщите "професионалисти-алтруисти" и тънещата в непросветеност и личен егоизъм широка общественост...
Надявам се, че не професионалната критика и широките обществени протести срещу плана по онова време общинският съветник арх. Славей Гълъбов нарича "провинциализъм" с цитатите от Томас Елиът в доклада си "Живи ли са идеите на плана "Мусман". Защото през 1938 г. Столичната община разпространява 20 000 безплатни брошури за непосветените: "Какво предвижда планът Мусман" (една от които му е послужила за доклада на общинската конференция "Актуални градоустройствени проблеми 60 години след плана Мусман")... А днес при четири пъти по-голяма София материалите на конференцията се раздаваха само на официално поканени гости и "заслужили непровинциалисти". По-нататък в своя доклад арх. Славей Гълъбов споменава: "...Лично мен ме безпокои днес начинът на работа с общественото мнение - като че отбранителен, като че пасивен..." Вероятно завладян от Мусмановия идеал, той възкликва: "...Живи ли са принципите на стратегията, целяла изработването на Общ градоустройствен план и принципите за неговото приложение? Тук отговорът е категоричен" - Да, живи са. Още по-удовлетворителен е фактът, че те, адаптирани към съвременните условия, лежат в основата на намеренията на днешната общинска управа - изработването на нов Общ градоустройствен план - може би не дотам систематизирани, не дотам цялостни..." Архитект Гълъбов въодушевено съветва днешната общинска управа, ако тя няма своя съвременна стратегия, да заеме тази на Мусман, нищо, че е отминало толкова много време оттогава...: "...Веднага трябва да се признае, че избраната от общинския съвет стратегия (1934 г.) е блестяща и от днешна гледна точка...". Като важен елемент от тази стратегия той приписва качеството й: "...Подготовка и формиране на общественото мнение с цел осигуряване на обществена подкрепа на идеята за нуждата от Общ градоустройствен план..."
В контекста на тези мисли е полезно да припомним, че Наредбата-закон за застрояване на София от 1934 г., съгласно чл. 1 от която трябва да се изработи Общ градоустройствен план, не само че не е обществено обсъждана, но дори не е дебатирана и приемана в парламента, който по това време е разпуснат. От друга страна, формирането на общественото мнение, дори подготовката му за нов Общ градоустройствен план, не означава неговото проучване, уважаване и приемане (особено когато е с цел подкрепата на някаква идея, а не нейното обосноваване и развитие). Разликата е много проста, но ми се струва фундаментална и се състои в подхода спрямо гражданското общество, разглеждането му като нещо пасивно и инертно, което трябва да се подготви от "посветените", а не като субект в изработване на собствения си план за собствения си град.
Днес, 60 години след плана "Мусман", както териториалният, така и проблемно-историческият анализ на градоустройствените явления от този период представляват за нас постоянен професионален интерес, защото вече е крайно недостатъчно да се работи с методите отпреди повече от половин век, както и с тези от епохата на "образцовия социалистически град".
Сега вместо София да се превръща в балансиран и устойчиво развиващ се град, той става арена на нови конфликти между урбанизирана и природна среда; между обществени, колективни и лични интереси; между администрация, обитатели, проектанти и предприемачи; между планови пожелания, реални възможности и стихийност в развитието на града. Ето защо при наличието на тези противоречия, без да си затваряме очите за тях, е по-добре да погледнем на процеса на изработване на Общ градоустройствен план като на метод за постигане на равновесие и съгласие за решаване на основните конфликтни ситуации.
На първо място - това е нерешеното противоречие между променилите се обществено-икономически отношения и съществуващата законова уредба. Налице е професионален дисонанс вследствие на забавената нормативна реформа в териториално-селищното устройство и строителството. Философията на новото време едва успява да изкристализира в откъслечни текстове на промените в ППЗТСУ и Наредба №5. Факт е обаче, че не се стигна до нов закон и свързаните с него нормативни документи. Понятието Общ градоустройствен план почти изчезна от употреба, а подробните градоустройствени планове се изродиха в безкрайна поредица от частнични изменения. При това подаденият кадастър често е неверен, неточен, дори фалшифициран. Между разписните книги, техническите служби, нотариата и данъчните органи няма връзка. Спекулативното градоустройство се легализира сред обществото. Липсата на адекватна нормативна база, но още повече безсилието или нежеланието на общината да наложи определен обществено приет ред в този хаос, доведе до посочената картина, в която незаконното строителство е правило, а професионалният подход - изключение.
На второ място трябва да отбележим ролята и мястото на проектанта-професионалист в цялостната система на архитектурно-градоустройственото проектиране независимо от това, дали той е свободно практикуващ архитект, държавна организация или частна фирма. Крайно време е обществеността в нашата столица да предостави на проектанта-професионалист полагаемото му се място на главен координатор в условията на една нова съгласувателна стратегия на градоустройственото планиране за разрешаване на съществуващите и за избягване на бъдещите конфликти в града.
Тук е мястото на публичния диалог, на гражданската инициатива и професионализма в противовес на административната авторитарност, за която столичната управа ни дава много примери. Достатъчно е да споменем случая с площад "Славейков", намерението да се премести кметството в сградата на старата минерална баня, изваждането на Националния исторически музей от Съдебната палата и вкарването му в една от боянските резиденции, събарянето на старото кметство на ул. "Гурко", скандалната реконструкция на Халите, фаталното тампониране на връзката с Витоша в южните територии, безогледното застрояване на тъй наречените свободни и зелени площи, и т. н. Всичко това е плод на едностранчиви решения извън САБ, без необходимата обществено-професионална дискусия, и то на фона на една иначе трагикомична действителност, в която обикновеният софиянец може да изчаква месеци, дори години, докато му се разреши пристройка на собствения му гараж, и то на изискуемите отстояния от съседите. Да оставим градската хигиена, дупките по улиците, запустелите общински обекти. В крайна сметка се стигна до онази професионално-гражданска ситуация, която виждаме всички: липса на обща градоустройствена стратегия в София, административния рекет и корупция, свързани с даването на визи, разрешителни, съгласувания, обвързването им с условия за инфраструктура, поземлена спекула и т. н. Регулационният хаос и тотално господство на частичните изменения допринесоха за монополизма на служебно-административния подход за сметка на открития проектантски и планов процес, а в омагьосаните инвестиционни кръгове на заинтересованите страни (там някъде между тях) се загуби и тъй нареченият градостроител, узаконяващ постфактум.
Вместо да се правим, че не забелязваме всичко това, вместо примирението нека да се опитаме да разрешим проблемите професионално, в интерес на цялото ни общество, особено сега, в навечерието на изработването на нов Общ градоустройствен план на София. Остава около месец до определянето на неговия перспективен период за приложение, обем, съдържание и фази, и по-малко от година за изработване на заданието му. Ще дочакаме ли столичната управа да потърси този път адекватен подход, като приеме професионалната ни колегия за партньор на своите действия и да отвори вратите си за нейното широко участие в този процес? Кой ще бъде опонент, коректив или съучастник в решаването на най-важните архитектурно-градоустройствени проблеми в столицата ни?

Д-р арх. Борислав Борисов
Председател на дружество "Градоустройство"
Съюз на архитектите в България

___________
1
проф. арх. Христо Генчев - "Арх-арт борса" 16.IX.1997 г., арх. Стефан Константинов - пак там, 7.IV.1998 г.
2 арх. Йордан Тангъров - сп. "София", и в материалите по конкурса ОПГ София-90).