Борбата с хаоса
бележи неуспехи

Аз не само пиша във в. "Култура". Аз го чета. На страници 9 - 12 в "блок" са обединени тематично материалите във връзка с някое изкуство - например - театър. От брой 24-и научих за изложбата в Парламента, за Уиткин, забравени неща за Родченко, има поместени великолепни фотографии. Днес е ред на архитектурата. Изкуство ли е архитектурата? При архитектурата няма значение дали е изкуство или не е - става дума за кървава битка за оцеляване - на града, на нашето бъдеще, на достойнството ни на граждани - всичко това е поставено на карта. Пак не ние - вие и аз - раздаваме картите.
Архитектурата, както всяко изкуство, е борба. Не помня кой беше казал - не се проектира за, а срещу нещо. От година и нещо архитектът Емил Попов проектира срещу желанието на Софийската община въпросът с Халите да стои нерешен. Няма да гадая за причините. Тук има място колкото да осветля борбата на Емил. В понеделник, 15 юни, в САБ беше обсъдена необичайна изложба - изложба на един проект, който никога не е възлаган, още по-малко желан. Проект, който никога няма да бъде платен и никога няма да бъде "взет предвид" от никой инвеститор. Общината дава мило и драго да няма проекти - освен един-единствен - този, който текущият й партньор спазарява. Преди години партньорът се казваше Анжел. Днес това е Аштром груп. Винаги един-единствен, никога в реално състезание. Винаги изправен пред един проект - проекта на Общината, никога - пред конкуриращи се, взаимноизключващи се проекти.
Емил Попов опита да се вклини в тази идилия. Той доказа, че най-ценното в Халите - тяхното специфично вътрешно пространство и своеобразни фасади могат да бъдат запазени в своята прелест и цялост и едновременно с това полезната площ да бъде увеличена и експлоатацията - рентабилна. Проектът заявява, че халите могат да станат използваеми. Това би прекратило употребата им като мюре и би ги превърнало в снасяща патица. Какво получи архитектът в ответ? От страна на представителя на УАГ - неразбиране. От страна на проектантите на Общината - презрение. От страна на представителя на САБ - снизходително потупване по рамото - проектът му бил хубав, следващия път, току-виж... Но Емил получи моралната награда - в залата присъстваха няколко десетки млади хора, които бяха дошли заради него. Те го подкрепиха страстно и - неочаквано зряло. Всъщност те сложиха точка на една дълговечна практика - презрението, неразбирането и потупването по рамото да остават безнаказани. Младите в понеделник, 15 юни, показаха, че лицемерието вече не минава. Те се изправиха срещу "официалните представители" като равни срещу равни и казаха открито какво мислят за тях. Това, което никой никога не получи в архитектурна България - нито заслужилите, нито премираните, нито дори "народните" архитекти от близкото минало, го получи един бунтар. Получи го "единственият луд, който посмя да протестира".
Хубавото, което макар и рядко българинът извършва спонтанно, спорадично, не бива да ни заблуждава. Прекрасната атмосфера на събранието на 15 юни в САБ се разпада на атоми в ежедневието. В ежедневието неуморно действа инерцията на поведението - управленско, гилдийно, масово - самият Емил се държи така, сякаш води обречена борба. Но обречена ли е тя наистина? Чиновниците лесно губят лице, когато им се повтаря, че не си гледат работата. Гневят се при всяко подозрение, че водят нечисти игри. Несвързано пелтечат, когато трябва да обяснят неща, иначе лесни за обяснение. Това може да бъде използвано. Не за да поставим на тяхно място още по-глупави и по-лакоми, няма цял живот да си играем на избори. Постоянство трябва, господа и другари...
Въпросът за Халите е свързан (както всичко на света) с други неща - с Банята, с Метрото, с трамвая, с Женския пазар, с Археологията, с Музея на София, с ЦУМ, с "Георг Вашингтон" и "Мария Луиза", с Общия план на София в крайна сметка. Както общинарите, така и бунтарите водят своите борби фрагментарно. Това е причина щото авторските победи и общинските поражения (и обратно) да нямат практическо значение. Единствен Хаосът е винаги на далавера. И всички, които разбират от хаос.

Павел Попов