Произходът на Новото
Архитектурно Училище

Не е манифест
Използвани са за краткост следните понятия:
- Атентат - като позитивна начална стъпка, целяща замяната на мъртвото с живо;
- Система - като структура, определяща обществената, икономическата и културната ситуация в България;
- УАСГ - като Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Сградите в България и начина на създаването им ще наричам за кратко
а-рхитектура.

От известно време съществува идеята за създаване на нов архитектурен факултет в София. Тя беше оповестена на състоялия се наскоро конгрес на Съюза на архитектите и за осъществяването й се предприемат конкретни стъпки. Мисля, че проблемът за произхода на Ново Архитектурно Училище не е тясно а-рхитектурен, а засяга състоянието на обществото като цяло. Позицията ми е на потенциален участник в създаването на Новото Архитектурно Училище. Ужасът ми е от рамките, в които се поставя сътворяването на Новото изобщо.
Като основна цел на новото училище е посочено изпълнението на изискванията на Хартата за архитектурно образование на Международния съюз на архитектите; от това изпълнение ще последва приобщаването ни към западноевропейските архитектурни и строителни стандарти; то ще бъде постигнато чрез използване на преподаватели от различни престижни западноевропейски учебни заведения и завършили там наши архитекти; финансирането ще е от държавата, от ЗЕС-фондове и от наши, свързани с евроатлантическа интеграция, организации.
Тези намерения описват първата рамка, в която се ситуира възможността за произход на Новото - а тя е да бъде внесено чуждо старо. Тази детерминираност произтича от представата за "стандарт" не като развиващо се настояще, изцяло зависещо от средата си, а като веднъж завинаги установено минало. И е напразна надеждата, че Истински творец може да дойде тук, за да установява вече някъде установени неща. Дефицитът на качествени преподаватели сега няма да може да се преодолее, ако се прибегне до внасяне на даскали като хуманитарна помощ. Ще се поставят под въпрос и Ново, и Архитектурно, и Училище.
Създаването на Новото е творчески процес и първата стъпка към него е безпощадна оценка на ситуацията тук. Придобитите национални комплекси за малоценност са ампутирали чувствителността ни към специфичното и никой от нас не може да прецени положението в цялата му едрина. Безнадеждно е, ако се страхуваме да чуем радикално външно мнение за себе си. Произходът на Новото Училище трябва да е вярна диагноза на обществото ни. Независимо каква е тя.
Да претендираме, че отсега знаем как ще изглежда Новото Архитектурно Училище, означава неразбиране на комплексността на произхода на една Истинска Творба, на зависимостта от качествата на създателя й. Илюзия е, че много знаем. Нашият капитал сега може да бъде това, че много искаме да научим. Трябва да намерим Истински Творец. За да не станат начало на Новото училище описани стандарти, избор на преподаватели, конкретизиране на учебни планове, сграда. Началото е сътворяването на Началото, то е усет за предхождащото; нови граници на Новото ще поставим, ако твърдим, че само ние, българите, и още повече само българските а-рхитекти могат да поставят това начало.
Новото не допълва съществуващото старо, а същностно го заменя. То не е акт на заместване, а на излагане на нова представа за Истината. Новото поставя въпроса за Истината в цялост.
Архитектурният факултет в УАСГ преподава архитектурата, която го създава - омагьосан кръг, по който си струва да се повърви.
Преди две години създадохме движението "Мисията на Университета", чиято цел беше подобряване на архитектурното образование в България. В нашето Обръщение (публикувано във в. "Култура", бр. 23, 1996 г.) формулирахме принципите, на които мислехме, че то трябва да се основава. Потърсихме писмена позиция по тези принципи от всички пряко или косвено свързани с архитектурното ни образование: декана на Архитектурния факултет, ректора на УАСГ, председателя на САБ, президента на Републиката, министър-председателя, комисията по образование в Народното събрание, министрите на културата и просветата, архитекти. Никой не отговори.
Принципите, които тогава изложихме, не бяха принципите, на които се основава(ше) обществото ни. Дейността на "Мисията на Университета" беше цивилизован опит по мирен път да се напусне омагьосаният кръг. Този опит не успя. Но той постави въпроса за Истината, която не намира потвърждение. Щом системата на кръга е толкова устойчива, не значи ли, че тя е Истинска? Щом архитектурният факултет има такъв висок престиж в обществото, щом успя да остане единствен, щом всичко, построено в България, е от негови възпитаници, не значи ли, че той е Истински? Принципът на преповтаряне на едно и също знание, без да се създава нещо Ново, не е ли мъдра позиция, която спестява на бъдещите архитекти разочарованието от практиката, не е ли смирена, реална представа за собствените ни възможности? А-рхитектите, които проектират така, сякаш XX век изобщо не е съществувал, не са ли всъщност реалистите в тази ситуация? "Такава е Системата!" Младите хора са готови да плюят на духа си, само за да попаднат в нея. А-рхитектите с треперещ глас говорят за възрожденската ни архитектура и проповядват истинността й, но тя Истинска ли е? Не се ли надсмива над просвещенските ни представи за прогрес във времето?
Нали времето, в което живеем, е средата, която правим; но представата ни за Времето Истинска ли е?
Вярно ли е, че а-рхитектурата ни е по-лоша от холандската, например, защото живеем в различни времена? И не произтича ли от същата представа за времето и митът, че нашите а-рхитекти творят чудеса Там?
Може ли Времето да е оправдание за лошото ни а-рхитектурно образование?
С Новото Училище Време ли ще внасяме?
Усещане за малоценност и страх!
Не можем да внасяме Време, защото Времето е само едно! Времето е едно и също и в Германия, и в България, и в Судан, и в Япония и пред това нямаме никакви оправдания. Времето е безпощадно едно и това, което правим, определя нас, а не него. Да се осъзнае това, означава да поемем Истинска отговорност за действията и мислите си, защото другото е изграждане на илюзия за безвремие. Няма безвремие. И да се опитваме да го създаваме означава, че това е единственото, което можем да направим.
Новото не може да бъде сътворено от старости. Новото ни Архитектурно Училище не може да копира германското минало или американското настояще, защото това само ще засили безгрижието и паниката от безвремието.
Новото не може да е било изпробвано вече някъде. То е риск и въпрос, който поставя под въпрос самите нас. Трябва да надживеем егоизма и самомнението да задаваме въпроси за новото училище; трябва да осъзнаем, че под въпрос сме самите ние.
Само след като се отговори на този въпрос, ще може да се преодолее рамкирането на Новото чрез условията на Системата. Това ситуира не конфликтът старо/ново, а ситуация/обект - мащабите са различни.
Създаваме Системата, която ни контролира - отново омагьосан кръг, но с по-голям радиус. В положението си на студент аз се чувствам на границата на този кръг. Граничните ситуации са по принцип критични, действията при тях трябва да бъдат недетерминирани и радикални. При сътворяването Новото трепти на тази граница и лесното му полагане вън или вътре в Системата е признак на наивност или чист страх.
Формалните трудности пред осъществяването на Истинско Ново Архитектурно Училище са огромни: законови уредби, политически интереси, личностни борби, пари, консерватизъм. Тези структури започват да влияят не след сътворяването на Началото на училището, те са в самото сътворяване. Съществуващият задължителен учебен план за специалността архитектура предопределя всяко друго училище да бъде подобрено или влошено копие на съществуващия факултет. Това е действащ закон, който не позволява съществуването на други представи за архитектурата и преподаването й.
Поделението на Системата, осигуряващо хабилитирането на преподаватели, също предопределя създаването на повече или по-малко качествени копия на сегашните. Това също е действащ закон, т. е. това не са нюанси, а опорни точки на Системата, това са нормативно определени ценности. Следствието от тях виждаме навсякъде около нас. С просто око.
Архитектурата е единственото изкуство, в което на някакво ниво пряко участие има общественото мнение. Продуктът на Архитектурното творчество получава преценка и оценка, докато е още само проект. И тази му пряка зависимост всъщност го лишава от възможността за оправдание със Системата. То е част от нея. Тя е част от него. Така единственият достоен избор е да се променя Системата, ако е преценена като недобра. Другото е а-рхитектура.
Промяна на Системата е предлагането на нови ценности. Оценката на ситуацията трябва да е лишена от илюзията, че Системата лесно се променя, т. е., че тя досега се е променяла. Новото предполага отвореност, а това беше противопоказно за Системата допреди година и половина. Сега са налице явни признаци, че Системата се стреми да създаде механизми, които да направят отвореността (към Запад) част от нея, без да я променят същностно. Системата мутира. Отварянето в случая не е симптом на прогрес, а мярка за оцеляване. Разведряването е привидно; да се разчита на него като начален тласък ще бъде пагубно за Новото.
В този смисъл не стартът на новото училище е Новото. Системата сама ще си създаде друго архитектурно училище, защото ще бъде принудена от европейските изисквания да го направи. Може със сигурност да се приеме, че втори архитектурен факултет вече съществува и това е неизбежно като приватизацията. Той ще има и чуждестранни преподаватели, и красива сграда, и добро оборудване, и пари. Въпросът е: какво от това? Вече съществуват проектантски бюра, в които архитектите са завършили в чужбина. Те строят. Има ли създадено нещо Ново? Техните сгради различни ли са от останалите? Тук се изправяме пред основния въпрос за Архитектурната професия у нас: възможно ли е сега в България, в условията на тази Система, създаването на Архитектура?
Създаването на Ново Архитектурно Училище трябва да се занимае и с този въпрос. И ако Истинският отговор е "Не", тогава има само едно достойно решение: произходът на Новото като Атентат! Неизбежен като Истината! Безстрашен, въпреки че куршумът може да попадне в собствената му плът! С ясно поети отговорности. Да не го направим, ако осъзнаем, че е Истински, значи да се предадем.
Да се мисли, че произходът на Новото може да бъде нещо друго, а не Атентат, слага най-непреодолимата рамка около него. Рамка, която ограничава не проявленията, а същността му. Рамката на т-вореца.
За да я преодолеем, трябва да скъсаме снимките на кумирите по стените си, да раздерем и тапетите зад тях, да разрушим стените, които са ограничавали духа ни! Сами! Напълно безпощадно да погледнем себе си и да можем да издържим на гледката.
Едва след това ще бъдем в състояние същностно да прогледнем сътворяването на Ново Архитектурно Училище. Конкретно. Истинско.

Томислав Душанов